Mediapool

Валери Юрбен, ръководител на международния депозитар Euroclear в Белгия, не изключва съдебни действия срещу европейските институции, ако бъде взето решение за конфискация на замразени руски активи.

"Това не е изключено… Има закони. И в зависимост от правната рамка ще решим какво можем и искаме да направим", заяви генералният директор на организацията Валери Урбен в интервю за Le Monde. Тя призна, че екипът ѝ все още не е подготвял иск, но отбеляза, че от 2022 г. Euroclear е увеличил своя юридически отдел от 10 на 200 служители. В момента в депозитария са замразени 193 млрд. евро руски активи, от които 180 млрд. принадлежат на Централната банка.

"Най-важното за Euroclear е доверието и репутацията. Ние сме ключово звено, което трябва да остане безупречно за стабилността на финансовите пазари", подчерта тя.

Според Урбен всяко действие, дори отдалечено напомнящо за конфискация, би било незаконно и противоречащо на "международното право относно суверенните държавни активи".

По думите ѝ "най-лошият вариант" би бил сценарият, при който тези средства бъдат използвани за финансиране на кредит за Украйна, а Euroclear остане със задължението да ги възстанови. "Ако санкциите бъдат отменени, Русия във всеки момент може да дойде и да поиска тези активи обратно. Кой тогава ще ни върне 140 млрд. евро, за да ги преведем на нея?", попита Урбен.

В момента за оказване на помощ на Украйна се използват лихвите от замразените руски активи. Те отиват и за погасяване на кредит в рамките на програмата ERA на Г-7, чийто общ обем е 45 млрд. евро. Към края на октомври 2025 г. ЕС и Г-7 са отпуснали 25.3 млрд. евро по този формат.

Освен това се обсъжда предоставянето на Украйна на "репарационен кредит" от 140 млрд. евро, обезпечен с руски активи. Предполага се, че средствата ще бъдат използвани за финансиране на въоръжените сили. Украйна трябва да върне кредита след войната, но само ако получи компенсация от Русия. Схемата е предложена от германския канцлер Фридрих Мерц. Инициативата е подкрепена от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, както и неофициално от САЩ, съобщи източник на агенция Ройтерс.

Белгия обаче се обяви против. Белгийските власти многократно изразяваха опасения, че разширеното използване на руските средства може да доведе до съдебни искове, да създаде финансови задължения за европейските правителства, да отслаби еврото и да подкопае доверието към финансовия сектор на ЕС, и настояваха за гаранции за защита.

Междувременно президентът на Украйна Владимир Зеленски призова ЕС да преодолее разногласията относно използването на замразените руски активи, заявявайки, че това е от решаващо значение за "оцеляването" на страната. Украйна ще се изправи пред огромен дефицит в бюджета, ако финансовата помощ не постъпи до пролетта на 2026 г.

Европейската комисия планираше да се договори за репарационния кредит до края на 2025 г., за да може в началото на следващата година да започне подготовка за отпускането му. Освен това действията на ЕС могат да определят съдбата на кредит от 8 млрд. долара, който МВФ планира да предостави на Украйна в рамките на следващите три години. Решението за него трябва да бъде взето през декември.