Глобалната продоволствена криза не се проявява първо с празни рафтове в магазините, а когато ключови селскостопански ресурси станат ограничени и фермерите започнат да променят решенията си за посевите за следващата реколта. В момента основата на бъдещата световна хранителна сигурност се влошава бързо.

Блокадата на Ормузкия проток, причинена от войната между САЩ и Израел срещу Иран, застрашава не само доставките на петрол (около 20% от световния добив), но и транспорта на торове, от които зависят реколтите. Една трета от морските доставки на торове преминава през този стратегически воден път. Забавяния, препращания и увеличени застраховки заради риска на морския транспорт повишиха цените на азотните и фосфорните торове с 20–40% през последните седмици.

Високите разходи и несигурността карат фермерите да намаляват използването на торове, да преминават към по-малко интензивни култури или да забавят сеитбата. Това намалява добивите, стеснява предлагането и води до поскъпване на храните. Важни производителни региони като САЩ, Бразилия и части от Азия вече планират посевите си, като се обмисля пренасочване от култури, изискващи повече торове (царевица, ориз, пшеница), към по-малко ресурсно интензивни (соеви зърна, бобови, сорго).

Съвременното земеделие разчита на три основни хранителни вещества: азот, фосфор и калий. Фосфорът е особено критичен, защото не може да се синтезира и зависи от миннодобивна и преработвателна инфраструктура, която изисква енергийни ресурси и стабилен транспорт. Нарушените доставки през Ормузкия проток оказват влияние върху целия световен агросектор.

Климатичните условия допълнително увеличават риска. Продължаващата Ла Ниня в Южна Америка и Африка повишава вероятността от суша и непредсказуеми валежи, а в Югоизточна Азия и Австралия – наводнения. Комбинацията от война и климатични екстреми засилва несигурността при посевите. Последствията са глобални: Индия и Китай, зависими от внос на торове, ще бъдат засегнати, а Бразилия внася около 85% от нужните торове. В Африка и Югоизточна Азия фермерите работят с малки маржове и бързо коригират използването на торове при поскъпване. ООН предупреждава, че времето за действие е кратко: ФАО оценява, че остава не повече от тримесечен прозорец, за да се предотврати сериозно влошаване на глобалните посеви за 2026 г. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш посочи необходимостта от незабавно възстановяване на движението на торове и хуманитарни доставки. „Без торове днес, утре може да има глад“, каза той.

Политиците трябва да разпознаят тези ранни сигнали. Първо, правителствата трябва да третират ресурсите за хранителната система, особено торовете и техните компоненти, като стратегически активи, а транспортните коридори, по които се движат, като критична инфраструктура. Второ, те трябва да диверсифицират веригите за доставки на селскостопански ресурси, тъй като прекомерната зависимост от концентрирано производство и транзитни маршрути създава уязвимост. Трето, трябва да се инвестират средства за укрепване на устойчивостта на ниво ферма – чрез подобряване на ефективността на използването на хранителни вещества, поддържане на здравето на почвата и намаляване на влиянието на волатилните пазари на ресурси. Четвърто и най-важно, политиците трябва да насочат вниманието си не към последствията от хранителната криза – като провали в селскостопанското производство и последващи ценови шокове, а към предпоставките: достъпа до торове.

Докато тези дългосрочни политики ще намалят вероятността от бъдещи продоволствени кризи, възстановяването на достъпа до торове днес прави отварянето на Ормузкия проток хуманитарна необходимост. Потенциалът за продоволствена криза не остава незабелязан от Организацията на обединените нации. Организацията за храни и земеделие прогнозира, че остава не повече от тримесечен прозорец за действие, преди рисковете значително да нараснат, засягайки решенията за посевите за 2026 година и след това.

В отговор генералният секретар на Организацията на обединените нации Антониу Гутериш назначи пратеник, който да ръководи реакцията на Организацията на обединените нации към конфликта, включително усилията за възстановяване на движението на торове и хуманитарни доставки. „Продължителното затваряне на пролива задушава движението на петрол, газ и торове в критичен момент от световния посевен сезон,“ каза Гутериш. „Държавите от Залива са силни доставчици на суровини за азотните торове.“

Продоволствената криза не започва, когато потребителите се сблъскват с високи цени. Кризи на глада започват, когато условията за производство на храна започват да се разрушават. Днес това разрушаване се формира от война, създаваща геополитически тясно гърло, и се усилва от климатичната променливост. Когато последствията се проявят на пазарите, вече ще е твърде късно за намесата на политиците.