Днес БСП е в извънредна ситуация и се нуждае от бързи решения. Бърз конгрес и избор на ново ръководство, с което да се яви на предсрочните избори. Нужен й е рестарт в четирите фундамента – идеология, организация, политики и кадри!

Българската социалистическа партия е най-старата българска партия – на 135 години, почти връстничка на новата българска държавност.

Преминала е през забрани и нелегалност, през масови репресии и терор, през насилие и опити за физическа ликвидация на членовете й. Била е на власт, но и в дълбока опозиция и нови репресии, инспирирани от закъснял антикомунизъм и лицемерието на новите елити.

Видяла е всичко – от безкористен идеализъм до нечистоплътно предателство, но винаги като птицата феникс се е възраждала благодарение на идеалите за свобода и народовластие и на верните им последователи!

Днес обаче БСП е на ръба на оцеляването си като демократична, парламентарна и значима за България политическа сила.

Случващото се при последните две ръководства в БСП няма прецедент нито през 1923 – 1925 г., нито през 1941 – 1944 г., нито през преломните 1990 и 1991 година или бунтовете срещу управлението й през зимата на 1997-а и горещото лято на 2013 г.

На 10 ноември 1989 година самата партия намери сили да направи първите крачки към чаканата от мнозинството промяна. Тогава тя беше авангардна сила с един милион членове, със здрави организационни структури, с широк интелектуален елит, с политики, които бяха превърнали някога изостаналата България в модерна индустриална, технологична, духовна и социална държава на всеобщата трудова заетост и материално благополучие. Тоест към 1990 година БСП имаше силата, мотивацията, кадрите и идеите, които да я променят, превръщайки я в единствената бивша комунистическа партия в Източна Европа, спечелила първите демократични избори, с потенциал да бъде значим властов фактор през следващите 35 години. Въпреки това БСП се топеше като електорат. Част я напуснаха, пребоядисвайки се с цветовете на доморасъл капитализъм, някои се разочароваха от трудностите, трети преминаваха в други леви или патриотични формации заради приетите от „Позитано“ неолиберални компромиси, четвърти си отидоха по обективни, биологични причини. Но така или иначе, допреди 10 години БСП бе първостепенна политическа сила, излъчваща респект у нас и на международната сцена.

Но да не забравяме, че 10 ноември 1989 г. носи и друга историческа тежест – освен първа стъпка към промяна, той бе фактически вътрешнопартиен преврат, в който колективното ръководство на партията – Политбюро и Централен комитет, прехвърли общата вина на гърба на своя доскорошен лидер. Живков бе арестуван, съден и обвиняван във всички грехове преди всичко от своите. Политбюро се раздели на „добри“, начело с Луканов и Младенов, и „лоши“ и „живковисти“ – в лицето на тази част, която по една или друга причина не се харесваше на новите властимащи. По-късно се намери колективният виновник в лицето на ДС, но това е отделна история…

Важният извод е, че още тогава бе наложен този антиморал, който прозира и днес – тогава един бе наказан заради всички. Всъщност днес се случва същото – бързата оставка на цялото Изпълнително бюро (ИБ) „поставя на пангара“ председателя Зафиров. Само дето днес не е 1989-а, Зафиров е на светлинни години от Живков, а в днешното ИБ няма да намерим политици, които да са бледа сянка на опитните Младенов, Луканов, Джуров, Лилов, Семерджиев!

Днес, едва след няколко месеца на власт, обществените настроения в БСП напомнят края на 1989-а – по енергия за промяна, но за разлика оттогава, надеждите бяха за ново общество, а сега България е налегната от лепкавото усещане за безпътица, за завладяна държава, за Статукво, което няма намерение да си ходи…Затова едва за година не само Зафиров, а всички от ръководството „съгрешиха и вкупом непотребни станаха“.

В края на 2025 г. положението на БСП е повече от плачевно. Социолозите по милост й дават 4 – 4,5% влияние. При последното преброяване преди пет години БСП имаше 80 хиляди членове. А колко са днес!? Колко е членската маса на книга, а колко са реалните и активни „на терен“ социалисти? Колко са работещите ОПО-та и структури по места? Ефективни ли са колективните органи? Приемат ли се нови членове и връща ли се доверието в партията? БСП вече няма дългосрочен политически капитал, както преди 36 години. Няма спор, че част от министрите от БСП в правителството „Желязков“ се справиха прилично, без видими политически грешки и корупционни гафове, бяха постигнати социални придобивки за най-бедните!

Но къде беше повратът по отношение на прогресивното данъчно облагане и данък „богатство“? Къде беше ефективната борба с монополите и спекулата? А защо бе допуснато с подписи на леви министри и депутати да се ограничават правомощия на „нашия“ президент, да се предлага концесия на Спортния тотализатор, да се живурка под сянката на Делян Пеевски? Къде беше повратът към цивилизовани и добронамерени отношение с Русия, към мира и дипломацията? А къде беше реализацията на силни и ефективни политики на доходите, за здравеопазването и образованието? Защо БСП не защити правото на българина на пряка демокрация и референдум, а обратното – излъчената от нея председател на НС Наталия Киселова наруши Конституцията, спирайки референдума за еврото? БСП остави тези си стратегически приоритети „за по-късно“, макар и под благовидния предлог – да не дразним коалиционните партньори, да пазим „стабилността“? Но с „прилично справяне“ и „пазене на стабилността“ не се възражда доверието на избирателя, не се печелят нови привърженици, не се вдъхновяват структурите!

Ако иска да оцелее, БСП трябва да направи не имитационни промени с писане на „задълбочен анализ“, не мимикрия с проформа оставки, не упорство и вкопаване във високите постове. Не лидерска промяна от типа „Преоблякъл се Илия – пак в тия“, в която едни лидери с тежки задкулисни и икономически зависимости ще бъдат заменени с техни аватари. Самоубийствени за БСП са намеренията на някои членове от ръководството за предизборна и/или следизборна коалиция с ДПС – НН. За толкова години нима не разбраха (или са толкова зависими), че до каквото се е докоснал Пеевски, все на пепел е ставало – от КТБ, „Булгартабак“ и „Лафка“ до автентичното ДПС на Ахмед Доган.

Днес БСП е в извънредна ситуация и се нуждае от бързи решения. Бърз конгрес и избор на ново ръководство, с което да се яви на предсрочните избори. Нужен й е рестарт в четирите фундамента – идеология, организация, политики и кадри! Промяна – осъзната, дълбока, болезнена, но ефективна. Подмладяване с нови, неопетнени от зависимости, идейно прогресивни политици. Категорично решение за стратегически съюз с доказани държавници като президента Радев и вицепрезидента Йотова, които днес са алтернатива не само за лявото, а преди всичко за България – алтернатива на мафиотизираната и завладяна държава. Алтернатива на проваления глобалистки модел, на войнолюбието, налагано от чиновниците в Брюксел, което ни струва милиарди – за развитие на България като суверенна държава, която работи за мир, за своя национален интерес и за балансирана външна политика в многополюсния свят. Като част от тази алтернатива, а не в скута на Пеевски е мястото на БСП! БСП се нуждае от автентични леви и патриотични политики, които ще се защитават не половинчато и на приказки, а докрай! С всекидневна упорита работа за оздравяване на партийните структури, за възвръщане на доверието на хората на труда, на интелигенцията и на младото поколение!

За БСП е настъпила ситуацията „или - или“. Или генерална промяна с младите – напред, или политическо извънпарламентарно небитие и превръщане на партията в брошка на нечий „коалиционен“ ревер (справка СДС)!