Абсолютен цинизъм е всеки път, когато се наложи да се кърпи поредния държавен бюджет, представители на едрия капитал да излизат по студиата и да обясняват как отново трудещите се трябва да платят сметката.
Последната „гениална“ идея е предложението на КРИБ държавните служители да започнат да внасят осигуровките си за своя сметка като мярка за намаляване на бюджетния дефицит.
Нека преведем това на нормален български език.

Това е евфемизъм за едно просто послание: „Намалете заплатите!“
Само че когато има насилие над дете, когато възрастен човек е изоставен, когато семейство е в тежка социална криза, всички първо питат:
- „Къде са социалните служби?“
Къде са?
- В системата с едни от най-ниските възнаграждения в държавата.
- В системата с едни от най-високите нива на незаети щатни бройки.
- В системата, в която хората напускат, защото не могат да издържат семействата си със заплатите, които получават.
Но някой направи ли анализ защо това се случва?
Някой попита ли защо все по-трудно се намират социални работници, инспектори, експерти и специалисти за държавната администрация?
Не.
Защото е по-лесно да обявиш всички държавни служители за привилегировани, отколкото да кажеш истината.
А истината е, че когато стане дума за бюджета, винаги се търсят пари в джоба на хората, които живеят от труда си.
Никога в джоба на тези, които живеят от капитала си.
От години слушаме една и съща мантра.
- Че плоският данък е двигател на инвестициите.
- Че ниските данъци за бизнеса ще донесат икономически бум.
- Че ако оставим повече пари на най-богатите, те ще ги инвестират и благоденствието ще стигне до всички останали.
Само че вече близо 20 години фактите опровергават тази теория.
???????? България е с един от най-ниските корпоративни данъци в Европа.
???????? България е с един от най-ниските данъци върху доходите.
???????? България е с едни от най-ниските данъци върху капитала.
И въпреки това България остава най-бедната държава в Европейския съюз.
И въпреки това България остава държавата с едно от най-високите нива на неравенство.
-Ножицата между бедни и богати у нас е сред най-широко отворените в Европа.
- Къде са тогава обещаните инвестиции?
- Къде е обещаното благоденствие?
- Къде е обещаното догонване на развитите европейски държави?
Защото данните за растежа, производителността, доходите и стандарта на живот през последните две десетилетия показват едно – ниските данъци за най-богатите сами по себе си не създават нито справедливост, нито просперитет.
Но въпреки това всеки път, когато бюджетът е под напрежение, решението е едно и също:
- Да се вземе още от работещите.
- Да се вземе още от хората на заплата.
- Да се вземе още от пенсионерите.
- Да се вземе още от тези, които и без това носят основната тежест.
Защото има един неудобен факт, за който рядко се говори.
- Години наред приходите от данъка върху доходите на физическите лица са по-високи от приходите от корпоративния данък.
Тоест българските работници и служители внасят в бюджета повече чрез своя труд, отколкото бизнесът чрез своите печалби.
И вместо да говорим за това, отново слушаме как държавните служители били проблемът.
Не.
Проблемът е, че в България отново се предлага бедните да платят сметката, а богатите да бъдат пощадени.
Проблемът е, че никой от защитниците на статуквото не говори за:
- необлагаем минимум;
- прогресивно подоходно облагане;
- по-справедливо облагане на големите печалби;
- по-високо облагане на огромните дивиденти.
Не говори и за това защо медицинската сестра, учителят, социалният работник и младото семейство трябва да плащат същата данъчна ставка върху доходите си като мултимилионера.
Защото тогава митът за „справедливата плоска система“ ще рухне.
Истината е проста.
Днес отново ни предлагат бедните да станат още по-бедни, за да могат богатите да станат още по-богати.
Днес отново ни предлагат трудът да плаща сметката на капитала.
Днес отново ни предлагат същата политика, която слушаме вече близо две десетилетия.
- Ниски доходи.
- Високо неравенство.
- Демографска катастрофа.
- Изтичане на млади хора.
- Недостиг на кадри.
Ако искаме различен резултат, трябва най-после да имаме смелостта да водим истинския разговор:
- За необлагаем минимум.
- За прогресивно подоходно облагане.
- За справедливо облагане на капитала.
- За данъчна система, която защитава труда, а не привилегиите.
Защото справедливостта не е бедните да финансират богатите.
Справедливостта е всеки да участва според възможностите си в изграждането на обществото, от което печели!