„Роскосмос“ съгласува изстрелването на два спускаеми апарата от мисията „Луна-27“ до северния и южния полюс на Луната. Северният полюс може да се превърне в основно място за провеждане на руските изследвания в бъдеще, сподели в интервю за ТАСС научният ръководител на Института за космически изследвания (ИКИ) към РАН академик Лев Зелени, цитиран от вестник "Русия днес - Россия сегодня".

„Това, което много ме радва, е, че все пак убедихме ръководството на „Роскосмос“ да изстреля два апарата – тоест да летим не само до южния полюс, накъдето са се насочили всички в момента, но и до северния. Моето интуитивно предчувствие е, че към средата на века северният полюс на Луната може би ще стане основното място за руските лунни изследвания“, заяви експертът.

По думите му на северния полюс на Луната има добри условия за изграждане на база: наличен е воден лед, слънчево осветление, видимост към Земята и достатъчно равна зона. „В момента активно се работи по въпроса“, добави научният ръководител на ИКИ към РАН.

Същевременно той потвърди, че сроковете за изстрелване на двата апарата остават за периода 2029 – 2030 г. Графиците за изпълнение на две по-далечни мисии, планирани за средата или края на 30-те години на века, може да бъдат променени. Също така руските учени в рамките на мисията „Венера-Д“ ще проверят за наличието на биомаркери за примитивен живот в облачните слоеве и на повърхността на Венера.

„В нашата експедиция има два аеростата, които ще се движат на височина около 50 км и на които са монтирани различни уреди. Те ще позволят да се разбере дали наистина съществуват някакви необичайни нива на веществата, които търсим – така наречените биомаркери за примитивна органика. Има и втора линия на изследвания – търсене на живот на повърхността“, сподели научният ръководител на Института за космически изследвания (ИКИ) към РАН академик Лев Зелени.

По думите му, в облачния слой на Венера, където условията по земните стандарти могат да се смятат за приемливи за съществуването на живот, по-рано е открита линия на поглъщане, която се свързва със следи от жизнената дейност на микроби. Що се отнася до повърхността на планетата, въпреки че съществуването на живот в познатата земна форма там е невъзможно, има хипотези, които предполагат наличието на други форми.

Специалисти са анализирали серия от кадри, направени по-рано от съветските спускаеми апарати. На тези панорами се виждат определени структури около апарата, които се променят от кадър на кадър. „Ако това наистина е движение, то е трудно да си представим, че са камъни или някакви фрагменти от скали. Ето защо вече повече от десет години съществува голямата загадка дали на повърхността на Венера има нещо, което не разбираме. Ако погледнем на въпроса по-широко, животът не е задължително да е нещо белтъчно, напомнящо на нас самите. Животът е самоорганизация, тя може да протича при други температури и други условия. Затова съществуването на живот на повърхността на Венера също е напълно сериозна научна хипотеза, която трябва да бъде проверена“, подчерта Зелени.

За проекта „Венера-Д“

Изстрелването на апаратите от проекта „Венера-Д“ – спускаем модул, аеростатна сонда и орбитален апарат – е планирано до 2036 г. По думите на експерта тези срокове не удовлетворяват напълно специалистите, тъй като стартът на подобни мисии в други държави е планиран за по-рано. „Сега започва етапът на ескизно проектиране и ръководството взе решение той да разкрие всички трудности при създаването на научната апаратура. Въз основа на резултатите след около година и половина-две ще бъде взето решение дали този проект може да се ускори до 2033 – 2034 г., както желаят учените. Но последната дума тук е на индустрията – нашите основни партньори“, заключи научният ръководител на ИКИ към РАН.

По-рано ръководителят на отдела по физика на планетите в ИКИ към РАН и член-кореспондент на РАН Олег Корабльов съобщи пред ТАСС, че създаването на руската автоматична междупланетна станция „Венера-Д“ е включено в националния проект за усвояване на Космоса. По думите му ескизното проектиране се планира да започне през януари 2026 г. – едновременно със старта на изпълнението на националния проект. Според плановете мисията „Венера-Д“ ще се състои от спускаем модул, аеростатни сонди и орбитален апарат.

Тъй като вече сме началото на 2026 г., според официалния график на „Роскосмос“ и ИКИ РАН етапът на ескизно проектиране трябва да е в ход. Този проект е ключов за Русия, тъй като цели да възстанови изследванията на повърхността на Венера – област, в която съветските мисии постигнаха исторически успехи.