Форум на високо ниво обсъди в София регионалната сигурност и рисковете пред Югоизточна Европа

„Геополитическият разлом минава точно през територията на България, на страните от Балканите и на страните от Югоизточна Европа. Събираме се в един наистина преломен момент, в който архитектурата на международната сигурност преминава през изпитания и предизвикателства, които не сме виждали с десетилетия.“

Това заяви държавният глава Илияна Йотова по време на реч пред конференцията „Към споделена регионална сигурност за мир, стабилност и сътрудничество на Балканите и Черно море“, организирана от фондация „Солидарно общество“, фондация „Фридрих Еберт“ и Института за икономика и международни отношения. Форумът бе част от мероприятията в рамките на българското председателство на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ). На 10 юни 2026 г. президентът Йотова ще бъде домакин на Срещата на върха на ПСЮИЕ, когато ще бъдат отбелязани 30 години от създаването на инициативата.

Припомняме, че председателят на „Солидарно общество“ Георги Пирински в качеството му на министър на външните работи през 1996 г. бе в основата на създаването на ПСЮИЕ с цел е укрепване на добросъседството и сигурността в региона, която му роля бе подчертана от много изказали се на форума.

Категоричен противник съм на територията на Черно море, на ареала му, да се гледа само като на милитаризираща се зона. Черно море е изключителна придобивка - географска, природна за България, каза още президентът Йотова в изказването си. Тя изтъкна, че очевидно сигурността не може да се гарантира само от една страна и нито една страна не може да гарантира сама собствената си сигурност, което изисква тясно сътрудничество в рамките на ЕС и НАТО.

Държавният глава призова за формирането на собствена българска позиция в тези стратегически за нас съюзи и да се сложи край на изкушението да се задоволяваме с общите позиции.

В контекста на войната в Украйна Йотова изтъкна, че темата за Черно море дълги години не е била във фокуса на европейските институции, но сега то се утвърждава като една от най-важните точки на глобалната карта на сигурността.

Президентът изтъкна важността на концепцията за Център за морска сигурност, който да повишава ситуационната осведоменост на държавите в региона, защитата на морската инфраструктура, противодействието на различни заплахи, включително екологични. Сред държавите, които ще работят с този Център в Черно море, Йотова

не посочи Русия, но спомена Украйна.

Докато традиционните маршрути при Суецкия канал и Ормузкия пролив стават все по-рискови и скъпи, фокусът на международната логистика се измества към сухопътните алтернативи, където България взема стратегическа позиция, коментира държавният глава и посочи стратегическото значение на ускореното изграждане на Коридор №8.

Сред други стратегически за България и региона инфраструктурни проекти Йотова посочи изграждането на тунела под Шипка, строежа на нов мост над Дунава при Русе - Гюргево. „Не мога да обясня години наред, в най-различни качества, в които съм работила, защо нашите румънски колеги продължават да имат резерви към изграждането на този мост“, изрази недоумението си президентът Йотова.

Директорът по европейските въпроси в "ПанЕвропа България" Бисерка Бенишева изтъкна пред участниците рисковете, които носи забавянето на евроинтеграцията за държавите от Балканския полуостров и разочарованието у някои от тях, особено на фона на призивите в ЕС за ускорено приемане на Украйна. Създаването на различни интеграционни формати в рамките на ЕС също носи рискове, посочи Бенишева.

Секретарят по външната политика на президента Йотова Меглена Плугчиева се фокусира в изказването си върху следващият програмен период 2028 - 2034 г. и изтъкна някои негови особености, които биха оказали отражение върху страната ни, като създаването на общи електропреносни мрежи, жп връзки, включително тази между София и Скопие, част от Коридор 8.

Бившият български посланик в Албания Боби Бобчев духовито изтъкна, че целият му професионален живот е минал покрай Коридор 8, а той още не е построен. Не зная дали ще доживея реализацията му, тъжно отбеляза дипломатът.

Мариан Карагьозов от Институтът по балканистика към БАН и дипломатът Христо Георгиев, бивш шеф на Дирекция „Югоизточна Европа“ в МВнР, също изтъкнаха рисковете от забавената евроинтеграция на страните от Западните Балкани. Георгиев коментира, че при така формирания седемгодишен бюджет на ЕС само Черна гора може реално да разчита на членство в Съюза към 2028 г.

Карагьозов пък постави въпроса, че когато се говори за сигурност, то тя не може да бъде за сметка на трети страни.