"Нова телевизия"

Президентът Илияна Йотова обяви, че ще обнародва законопроекта за Държавния бюджет за 2026 г., който беше одобрен от Народното събрание миналия петък. От КТ "Подкрепа" настояваха държавният глава да му наложи вето. Това поискаха и опозиционни партии. Вчера на "Дондуков" 2 беше внесена и петиция с искане за президентско вето и 30 страници мотиви към нея.

Йотова аргументира решението си с необходимостта от гарантиране на финансовата и институционалната стабилност на страната. Държавният глава подчерта, че въпреки съществуващите критики към отделни текстове и параметри на бюджета, връщането му за ново обсъждане би задълбочило несигурността в момент, в който България вече се намира в процедура по прекомерен дефицит и трябва да работи с новата валута - еврото.

По думите ѝ в президентската институция са постъпили общо 69 становища от политически партии, синдикати и граждански организации. Само четири от тях са съдържали мотивирани искания за връщане на закона в парламента чрез налагане на вето. „Внимателно се запознахме с всяко едно становище, с проведените в Народното събрание дискусии и спорове, както и с публичните гледни точки“, каза президентът.

Йотова призна, че опасенията около бюджета са напълно разбираеми. Според нея съществуват сериозни въпроси както относно размера на бюджетния дефицит, така и по повод практиката чрез преходните и заключителните разпоредби на закона да бъдат изменяни действащи нормативни актове. „Разбираеми са опасенията, свързани с размера на бюджетния дефицит, както и с измененията и допълненията на действащи закони чрез преходните и заключителните разпоредби на закона за бюджета“, отбеляза тя.

Президентът подчерта, че подобни законодателни промени трябва да се приемат единствено след широко обществено обсъждане и задължителна оценка на въздействието.

„Измененията в законите трябва да се случват след самостоятелно разглеждане, обществено обсъждане и задължителна оценка на риска“, заяви Йотова.

Тя посочи още, че президентската институция принципно подкрепя призивите за по-строга финансова дисциплина и по-отговорно управление на публичните средства. В изявлението си държавният глава припомни обстоятелствата, при които е изготвен бюджетът. По думите ѝ България е работила седем месеца с два пъти удължаван бюджет за 2025 г., изготвен в лева, докато от 1 януари 2026 г. страната вече използва еврото.

Тя обърна внимание и на решението на Съвета на Европейския съюз от 10 юли тази година за откриване на процедура по прекомерен дефицит срещу България. „Препоръките са за предприемане на мерки за постепенно ограничаване на дефицита и неговото намаляване през следващите три години“, посочи президентът.

Йотова представи и тревожни данни за състоянието на публичните финанси. По думите ѝ към момента над 3 милиарда евро задължения остават неразплатени, а приблизително още 1 милиард евро няма да постъпят като приходи в бюджета, тъй като вече са били авансово събрани.

„Над 3 милиарда евро не са разплатени. Около 1 милиард няма да влязат в приходната част на бюджета, защото вече са авансово прибрани“, заяви тя.

Президентът поясни, че в тези задължения попадат неизплатени ангажименти, натрупани през предходни години - включително към общини, фирми и компании, които са изпълнили договорите си, но не са получили дължимите средства.

„Настъпи моментът държавата да плати старите сметки“, подчерта Йотова.

Според нея реалното финансово състояние може да се окаже дори по-тежко. „Очаквам министерствата и агенциите да допълнят тази картина, защото имам опасения, че не всичко се знае все още“, каза още президентът.

Йотова обърна внимание и на сериозните трудности при изпълнението на бюджета, тъй като той влиза в сила със задна дата - от 1 януари 2026 г., въпреки че е приет едва в края на юли.

„Законът за 2026 година влиза в сила с обратно действие - от 1 януари. Приема се в края на седмия месец, когато голяма част от приходите и разходите вече са реализирани, което изключително затруднява планирането“, предупреди тя.

Като основен мотив да не наложи вето президентът изтъкна необходимостта държавата да избегне още по-голяма финансова и институционална нестабилност. „Въпреки забележките към някои параметри на бюджета, президентската институция не може да допусне повече институционална и финансова несигурност на държавата“, заяви Йотова.

По думите ѝ България е единствената държава в Европейския съюз, която работи при подобни условия. „Връщането на закона за ново обсъждане би поставило под още по-голям риск финансите на държавата и след 1 август 2026 година“, предупреди държавният глава.

Йотова посочи, че мнозинството от получените становища всъщност са настоявали бюджетът възможно най-бързо да влезе в сила, за да могат държавните институции, общините, фирмите и организациите да планират дейността си до края на годината.

„Многократно повече от негативните становища бяха призивите към президентската институция този частичен бюджет за оставащите пет месеца да влезе в сила час по-скоро, защото нито една система, организация, структура, фирма или компания не може да приеме собствения си бюджет и да направи дори остатъчно планиране“, каза още президентът.

От ПП вече обявиха, че ако не се стигне до вето, ще сезират Конституционния съд. Те вече събраха над 26 000 подписа с този призив нещо. Подобно намерение вече беше изявено и от ГЕРБ-СДС. Евентуалното сезиране на КС няма да спре влизането на фискалната рамка в сила от 1 август. Проблемни биха били само текстовете, които са атакувани. За тях народните представители ще трябва да търсят ново решение. А дотогава в сила остават предходните разпоредби.

Оттам обясниха, че причината е заложения дефицит над 3%. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов припомни, че още преди приемането на бюджета партията е предупредила, че той противоречи на Конституцията именно заради предвидения дефицит.

А на 24 юли Илияна Йотова заяви, че е разписала бюджетите на НЗОК и ДОО. Тогава тя посочи, че в президентството са получени 25 становища за малките бюджети, като нито едно от тях не призовава за вето на президента. Йотова посочи, че текстовете са разгледани подробно и мнението е, че двата малки бюджета - за НЗОК и ДОО, нямат проблеми нито фискално, нито конституционно.

ПЪЛЕН ТЕКСТ НА ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ДЪРЖАВНИЯ ГЛАВА:

Президентът Йотова: Въпреки някои забележки към бюджета за 2026 г. президентската институция не може да допусне повече институционална и финансова несигурност на държавата

В изявление пред медиите държавният глава обяви, че обнародва Закона за държавния бюджет

Обнародвам Закона за държавен бюджет на Република България за 2026 г., гласуван от Народното събрание.

В президентската институция от приемането на бюджета в Народното събрание до този момент постъпиха 69 становища на политически партии, синдикати, граждански организации. В четири от тях бяха предложени мотивирани искания за връщане на закона за ново обсъждане, тоест за налагане на вето. Внимателно се запознахме с всяко едно становище, с проведените в Народното събрание дискусии и спорове, с публичните дискусии и изразените публично гледни точки.

Разбираеми са опасенията, свързани с размера на бюджетния дефицит, с изменения и допълнения на вече действащи закони през преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета.

Разбираеми са, защото измененията и допълненията в закони трябва да се случват след дискусия и разглеждане на самите закони, да има обществено обсъждане и задължителна оценка на риска. Разбираеми са и принципно подкрепяме изразените в множество становища искания за по-голяма финансова дисциплина и за по-отговорно управление на публичните средства.

Позволете ми да припомня накратко фактите и до голяма степен аргументите за решението:

Седем месеца България работи в условия на два пъти удължен бюджет за 2025 г., изработен и действащ в лева, а от 1 януари 2026 г. България прие еврото.

На 10 юли 2026 г. Съветът на Европейския съюз откри процедура по прекомерен дефицит, надвишаващ 3% от брутния вътрешен продукт, по член 126 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Препоръките са за предприемане на мерки за постепенно ограничаване на дефицита и неговото намаляване през следващите три години. В дискусиите за бюджета към констатациите на Европейския съюз се прибавят изнесени данни за фактическото състояние на публичните финанси в държавата. Над 3 млрд. евро не са разплатени. Около 1 млрд. няма да влязат в приходната част на бюджета, защото авансово вече са прибрани. В тези 3 млрд. се включват задължения, поети в предишни години, но неразплатени до този момент – от парите на общините до сключване дори на извънсъдебни споразумения с фирми и компании, защото са изработили това, което е трябвало, но не са получили парите си.

По този въпрос очаквам министерствата и агенциите да допълнят тази картина, защото имам опасенията, че не всичко се знае все още. Сега обаче настъпи моментът за плащане на старите сметки.

Законът за бюджета за 2026 г. влиза в сила с обратно действие – от 1 януари тази година. Приема се в края на седмия месец, когато значителна част от приходите и разходите вече са реализирани и това затруднява изключително много планирането.

Защо обнародвам бюджета?

Въпреки забележките за някои от параметрите на бюджета президентската институция не може да допусне повече институционална и финансова несигурност на държавата.

Ние сме единствената страна в Европейския съюз, която във финансово отношение работи в такива условия. Връщането на закона за ново обсъждане би поставило под още по-голям риск финансите на държавата и след 1 август 2026 г.

Многократно повече от негативните становища са призивите към президентската институция час по-скоро този частичен бюджет за 5 месеца да влезе в сила, защото нито една система, организация, структура, фирма, компания не може да приеме собствения си бюджет в момента и да направи елементарно, макар и остатъчно, планиране.

С връщането на бюджета още повече се блокира дейността на общини, социални плащания, здравеопазване, образование.

Някои от най-оспорваните предложения, които наистина търпяха критика, са оставени за бюджет 2027 г. Надявам се, те да претърпят още по-сериозен и по-прецизен анализ, да бъдат подложени на обществени разисквания с ясна оценка за риска от тяхното приемане.

Що се отнася до противоконституционни записи в гласувания бюджет правният екип на президентската институция, както и много от получените становища в тази област – на едни от най-големите експерти и конституционалисти в страната, не намират основание за противоконституционност.

В настоящия момент общественият интерес е свързан с възстановяването на нормалния бюджетен процес и функционирането на държавата.

Считам, че усилията на всички институции в страната трябва да бъдат насочени към работата по бюджет 2027 г. Там трябва да се извършат дългоочакваните реформи или поне да се дадат ясни индикации, че започват. Там трябва да се извърши нещо, което отдавна трябваше да стане – синхронизирането на собственото ни национално законодателство и най-вече гарантирането на финансовата и социалната сигурност на българските граждани и предпоставки за икономическото развитие на страната.

Съзнателно не влизам в политическа риторика и в политически оценки, защото освен всичко друго, в Конституцията изработването на бюджета и неговото прилагане е изцяло от компетенциите на Народното събрание и Министерския съвет. Зная, че това е най-политическият закон в страната, в който ясно се открояват политиките на управлението, на мнозинството и на опозицията. Колкото повече спорове, толкова по-добре, стига да са конструктивни.

За мен бюджетът не е начин на употреба за политиканстване, избори, личностно противоборство, печелене на дивиденти или самоцелно вето.

Разгърнатото становище на президентската институция не само от правна гледна точка, но от социална и икономическа, ще бъде качено на официалния сайт на президентската институция.