Ком­би­на­ция меж­ду големия й опит в бъл­гар­с­ка­та и ев­ро­пей­с­ка­та по­ли­ти­ка я пра­вят един от най-под­хо­дя­щи­те хора, начело на държавата

Или­я­на Йо­то­ва за­е­ма ус­пеш­но и пол­зот­вор­но длъж­ност­та ви­цеп­ре­зи­дент на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия в екип с пре­зи­ден­та Ру­мен Ра­дев. Тя е един от най-из­вес­т­ни­те и ав­то­ри­тет­ни бъл­га­ри в по­ле­то на ев­ро­пей­с­ка­та по­ли­ти­ка с де­сет го­ди­ни ак­тив­но член­с­т­во в Ев­ро­пей­с­кия пар­ла­мент. Пре­ди то­ва има ман­дат ка­то на­ро­ден пред­с­та­ви­тел от БСП в 40-о­то на­род­но съб­ра­ние и 10 го­ди­ни начило на Прес­цен­тъ­ра на Бъл­гар­с­ка­та со­ци­а­лис­ти­чес­ка пар­тия.

Тан­де­мът Ра­дев-Йо­то­ва не прос­то си сът­руд­ни­чи чо­веш­ки и ко­ле­ги­ал­но в слож­на­та си ми­сия, но и се до­пъл­ва про­фе­си­о­нал­но. Дър­жав­ни­ят гла­ва е без­с­по­рен ек­с­перт в сфе­ра­та на на­ци­о­нал­на­та си­гур­ност и стра­те­ги­чес­ко­то ли­дер­с­т­во, до­ка­то ви­цеп­ре­зи­ден­тът Йо­то­ва оси­гу­ря­ва цен­на ек­с­пер­ти­за за ев­ро­пей­с­ки­те ин­с­ти­ту­ции, меж­ду­на­род­на­та по­ли­ти­ка и по­ли­ти­чес­кия пи­ар. Та­зи сим­би­о­за в пре­зи­ден­т­с­ка­та двой­ка да­ва един ва­жен ре­зул­тат - за пръв път от 1989 г. има­ме пре­зи­дент и ви­цеп­ре­зи­дент, ко­и­то ня­мат кон­ф­ликт или се­ри­оз­ни раз­ли­чия - ни­то пуб­лич­но, ни­то в ра­бот­на ат­мос­фе­ра в пре­зи­ден­т­с­т­во­то. Ка­ва­лер­с­ко­то ува­же­ние на пре­зи­ден­та и ло­ял­ност­та на ви­цеп­ре­зи­ден­та са при­мер за ин­с­ти­ту­ци­о­нал­на кул­ту­ра, ко­я­то е из­к­лю­чи­тел­на ряд­кост по на­ши­те ге­ог­раф­с­ки ши­ри­ни.

Или­я­на Йо­то­ва има вис­ше об­ра­зо­ва­ние - по бъл­гар­с­ка и френ­с­ка фи­ло­ло­гия в Со­фий­с­кия уни­вер­си­тет "Св. Кл. Ох­рид­с­ки", ко­йто за­вър­ш­ва в на­ве­че­ри­е­то на про­ме­ни­те от 1989 г. По-къс­но спе­ци­а­ли­зира във Френ­с­ка­та шко­ла по ад­ми­нис­т­ра­ция в Периж и в Цен­тъ­ра за ев­ро­пей­с­ки на­у­ки в Страс­бург.

Или­я­на Йо­то­ва вла­дее три чуж­ди ези­ка - френ­с­ки, рус­ки и ан­г­лий­с­ки. Омъ­же­на е за из­вес­т­ния хирург ор­то­пед проф. Ан­д­рей Йо­тов, май­ка е на един син, кой­то нас­ко­ро съз­да­де свое се­мей­с­т­во.

Пър­ви­ят етап на про­фе­си­о­нал­ния й път ми­на­ва в Бъл­гар­с­ка­та на­ци­о­нал­на те­ле­ви­зия, къ­де­то е ре­пор­тер, ре­дак­тор и во­дещ, ди­рек­тор на ди­рек­ция "Но­ви­ни". Ка­то жур­на­лист Йо­то­ва от­ра­зя­ва ре­со­ри, свър­за­ни с Бъл­гар­с­ка­та со­ци­а­лис­ти­чес­ка пар­тия, с ко­я­то я свър­з­ва и ро­до­вият й ко­рен.

В труд­ни­те ме­се­ци в на­ча­ло­то на 1997 го­ди­на, ко­га­то дър­жа­ва­та е ско­ва­на от ма­со­ви про­тес­ти сре­щу ка­би­не­та "Ви­де­нов", Или­я­на Йо­то­ва при­е­ма слож­но про­фе­си­о­нал­но пре­диз­ви­ка­тел­с­т­во - да по­е­ме прес­цен­тъ­ра на БСП. Пар­ти­я­та то­ку-що е из­гу­би­ла власт­та, в стра­на­та се ши­ри ре­ван­ши­зъм и пе­ще­рен ан­ти­ко­му­ни­зъм, бъл­гар­с­ки­те со­ци­а­лис­ти по­е­мат от­го­вор­ност­та не са­мо за сво­и­те греш­ки, но и на пър­вия про­вал на сгре­ше­на­та не­о­ли­бе­рал­на фи­ло­со­фия на пре­хо­да - раз­ру­ха, мас­ки­ра­на ка­то па­зар­ни "ре­фор­ми", раз­г­раж­да­не на дър­жав­ност­та и сис­те­ма­та за си­гур­ност, раз­д­ро­бя­ва­не на зе­мя­та, де­вал­ва­ция на ду­хов­ност­та. В го­ди­ни­те на уп­рав­ле­ние на Иван Кос­тов БСП е при­тис­на­та - при­е­та е аб­сур­д­на­та дек­ла­ра­ция-за­кон, обя­вя­ващ ко­му­нис­ти­чес­кия ре­жим за прес­тъ­пен, пар­ти­я­та е ос­та­ве­на без фи­нан­си, ней­ни­те кад­ри са ма­со­во увол­ня­ва­ни от ра­бо­та, БСП е изо­ли­ра­на и от ме­ди­и­те, ко­и­то са под дик­та­та на по­лит­ко­ми­са­ри на СДС, а вся­ко ина­ко­мис­лие е на­каз­ва­но. В те­зи труд­ни ус­ло­вия Или­я­на Йо­то­ва се до­каз­ва ка­то до­бър по­ли­ти­чес­ки пи­ар, оси­гу­ря­вай­ки по­ли­ти­чес­ки­те пос­ла­ния на БСП да сти­гат до ме­ди­и­те и из­би­ра­те­ли­те. Пос­те­пен­но­то връ­ща­не на до­ве­ри­е­то в БСП пре­ми­на­ва през ус­пеш­но­то пред­с­та­вя­не на мес­т­ни­те из­бо­ри през есен­та на 1999 г., ко­га­то вмес­то прог­но­зи­ра­ни­те от со­ци­о­ло­зи­те 5-6 чер­ве­ни об­щи­ни ле­ви­ца­та за­паз­ва клю­чо­ви­те си кме­то­ве в Бур­гас, Ру­се, Бла­го­ев­г­рад, Вра­ца и пра­ви про­би­ви в си­ни­те кре­пос­ти Вар­на, Ста­ра За­го­ра, Габ­ро­во. През 2001 г. БСП не ус­пя­ва да обър­не ма­со­во­то гла­су­ва­не за НДСВ с на­деж­да бив­ши­ят цар Си­ме­он да оси­гу­ри нов мо­рал в по­ли­ти­ка­та, но през есен­та на 2001 г. со­ци­а­лис­ти­те за пръв път из­лъч­ват пре­зи­дент с тях­на­та лис­та - ли­де­ра на пар­ти­я­та Ге­ор­ги Пър­ва­нов. Във всич­ки те­зи ди­на­мич­ни про­це­си Или­я­на Йо­то­ва е ме­дий­ни­ят ек­с­перт на БСП, не­из­ме­нен учас­т­ник в пре­диз­бор­ни­те ща­бо­ве на пар­ти­я­та, не­ин го­во­ри­тел, кой­то опит­ва да раз­чу­пи тра­ди­ци­он­ния и кон­сер­ва­ти­вен по­ли­ти­чес­ки език.

През 2005 г. Или­я­на Йо­то­ва е из­лъ­че­на от сто­лич­ни­те со­ци­а­лис­ти за те­хен на­ро­ден пред­с­та­ви­тел, мал­ко по-къс­но е из­б­ра­на за за­мес­т­ник-пред­се­да­тел на БСП-Со­фия и за член на На­ци­о­нал­ния съ­вет на БСП. Из­б­ра­на е за наб­лю­да­тел в Ев­ро­пей­с­кия пар­ла­мент, а на пър­ви­те ев­ро­из­бо­ри през май 2007 г., бро­е­ни ме­се­ци след член­с­т­во­то ни в ЕС, е вто­ра в лис­та­та на БСП. Из­би­ра­не­то й за пъл­ноп­ра­вен ев­ро­де­пу­тат от­ва­ря един тре­ти етап в ней­на­та про­фе­си­о­нал­на и по­ли­ти­чес­ка ка­ри­е­ра - ев­ро­пей­с­ки­я.

През сво­и­те три ман­да­та в ЕП тя е пос­ле­до­ва­тел­но член на Ко­ми­си­я­та за вът­ре­шен па­зар и за­щи­та на пот­ре­би­те­ли­те и Ко­ми­си­я­та за граж­дан­с­ки сво­бо­ди, пра­во­съ­дие и вът­реш­ни ра­бо­ти. През вто­рия си ман­дат е за­мес­т­ник-пред­се­да­тел на Ко­ми­си­я­та за бор­ба сре­щу ор­га­ни­зи­ра­на­та прес­тъп­ност, ко­руп­ция и пра­не на па­ри, член е на Ко­ми­си­я­та по риб­но сто­пан­с­т­во, на Ко­ми­си­я­та по пе­ти­ции, на Де­ле­га­ция в Пар­ла­мен­тар­на асам­б­лея Ев­ро­нест.

По-къс­но е за­мес­т­ник-пред­се­да­тел на Ко­ми­сията по граж­дан­с­ки сво­бо­ди, пра­во­съ­дие и вът­реш­ни ра­бо­ти и на Де­ле­га­ци­я­та в Пар­ла­мен­тар­на­та асам­б­лея на Съ­ю­за за Сре­ди­зем­но­мо­ри­е­то. Учас­т­ва и в ко­ми­си­ите по ре­ги­о­нал­но раз­ви­тие, по пра­ва­та на же­ни­те и ра­вен­с­т­во­то меж­ду по­ло­ве­те. Та­зи раз­нос­т­ран­на ак­тив­ност прев­ръ­ща Йо­то­ва не прос­то в най-из­вес­т­ния и ува­жа­ван бъл­гар­с­ки ев­ро­де­пу­тат, но и в един от най-ак­тив­ни­те сред 750-те чле­но­ве на Ев­ро­пар­ла­мен­та изоб­що.

Ед­на от ге­не­рал­ни­те те­ми в ра­бо­та­та на Или­я­на Йо­то­ва е свър­за­на с Чер­но мо­ре и мяс­то­то на чер­но­мор­с­кия ре­ги­он в мор­с­ка­та по­ли­ти­ка на ЕС.

Сред ос­нов­ни­те те­ми, по ко­и­то ра­бо­ти в ка­чес­т­во­то си на ев­ро­де­пу­тат, са: бор­ба­та с те­ро­риз­ма, за­щи­та­та на лич­ни­те дан­ни, бе­жан­с­ка­та кри­за, при­е­ма­не­то на Бъл­га­рия в Шен­ген­с­ко­то прос­т­ран­с­т­во. Ав­тор е на док­ла­ди и пред­ло­же­ния в ев­ро­пей­с­ко­то за­ко­но­да­тел­с­т­во за спра­вя­не с миг­ра­ци­он­на­та кри­за. В Ко­ми­си­я­та по ре­ги­о­нал­но раз­ви­тие ста­ва ав­тор на пър­вия док­лад на Ев­ро­пей­с­кия пар­ла­мент за по­ли­ти­ка­та на сбли­жа­ва­не в пла­нин­с­ки­те ре­ги­о­ни. Из­б­ро­я­ва­не­то на те­зи по­зи­ции не е са­мо­цел­но, ни­то хва­леб­с­т­ве­но.

Опи­тът, кой­то Йо­то­ва нат­руп­ва в меж­ду­на­род­на­та по­ли­ти­ка, днес й по­ма­га да бъ­де ак­ти­вен ви­цеп­ре­зи­дент със соб­с­т­ве­на роля и да про­дъл­жа­ва да по­ддър­жа кон­так­ти­те си в Ев­ро­па, къ­де­то да мо­же да бъ­де ад­во­кат на бъл­гар­с­ки­те на­ци­о­нал­ни ин­те­ре­си.

Учас­ти­е­то й във ви­со­ки­те ета­жи на власт­та в Брюк­сел не пре­къс­ва връз­ки­те й с бъл­гар­с­ки­те со­ци­а­лис­ти - из­би­ра­на е не­из­мен­но в На­ци­о­нал­ния съ­вет и в Из­пъл­ни­тел­но­то бю­ро на пар­ти­я­та, ог­ла­вя­ва ре­сор­ни съ­ве­ти и ко­ми­сии към БСП, свър­за­ни с ев­ро­пей­с­ки­те въп­ро­си и с ме­ди­и­те, ос­та­ва ак­тив­на и в сто­лич­на­та пар­тий­на ор­га­ни­за­ция.

Та­зи ком­би­на­ция меж­ду бъл­гар­с­ка­та и ев­ро­пей­с­ка­та по­ли­ти­ка я пра­вят един от най-под­хо­дя­щи­те кан­ди­да­ти за ви­цеп­ре­зи­дент. Осо­бе­но, когато през 2016 г. ге­не­рал Ру­мен Ра­дев бе но­во ли­це и за бъл­гар­с­ки­те со­ци­а­лис­ти, и за из­би­ра­те­ли­те ка­то ця­ло. Фак­тът, че лич­но ли­дер­ка­та на БСП по­е­ма по­ли­ти­чес­ка­та от­го­вор­ност за из­ди­га­не­то на Ра­дев, ком­би­ни­ран с учас­ти­е­то на Йо­то­ва ка­то кан­ди­дат-ви­цеп­ре­зи­дент, бе га­ран­ци­я­та, че со­ци­а­лис­ти­те ще се обе­ди­нят зад Ра­дев. То­ва бе до­пъл­не­но и от учас­ти­е­то на оби­ча­ни­я от по­ко­ле­ния бъл­га­ри ак­тьор и ем­б­ле­ма на БСП Сте­фан Да­на­и­лов ка­то пред­се­да­тел на Ини­ци­а­тив­ния ко­ми­тет за из­ди­га­не на президентската двойка. От­ там на­та­тък ха­риз­ма­та на ге­не­ра­ла от ВВС и на известната журналистка нап­ра­ви­ха та­ка, че ос­вен от ми­ли­он ле­ви из­би­ра­те­ли те бяха под­к­ре­пени и от още един ми­ли­он други бъл­гар­с­ки граж­да­ни.

Ка­то дей­с­т­ващ ви­цеп­ре­зи­дент Или­я­на Йо­то­ва из­пъл­ня­ва по­ве­ре­ни й от пре­зи­ден­та пъл­но­мо­щия, ко­и­то са сход­ни с те­зи на ней­ни­те пред­шес­т­ве­ни­ци. Сред тях ви­дим при­о­ри­тет Или­я­на Йо­то­ва да­ва на връз­ка­та с на­ши­те съ­на­род­ни­ци зад гра­ни­ца, каузата за развитието на българистиката, на българските училища и културни институции сред диаспората в чужбина. Де­сет­ки са по­се­ще­ни­я­та на ви­цеп­ре­зи­ден­та при бъл­гар­с­ки­те об­щ­нос­ти по цял свят, къ­де­то тя от­к­ри­ва бъл­гар­с­ки учи­ли­ща, да­ря­ва кни­ги, учас­т­ва в пуб­лич­но­то пос­та­вя­не и ре­ша­ва­не­то на кон­к­рет­ни со­ци­ал­ни проб­ле­ми и за­щи­та­та на кон­к­рет­ни пра­ва на ди­ас­по­ра­та. Не по-мал­ко вре­ме Йо­то­ва от­де­ля на те­ми ка­то пра­ва­та на же­ни­те, ра­бо­та­та с мла­ди­те хо­ра и въз­пи­та­ни­е­то у тях на ли­дер­с­ки ка­чес­т­ва, връз­ка­та с ре­ги­о­ни­те, кул­тур­ния жи­вот, об­ра­зо­ва­ни­е­то и дру­ги. Тя е "пат­рон" и на един­с­т­ве­на­та уни­вер­си­тет­с­ка  ма­гис­тър­с­ка прог­ра­ма по "Ли­дер­с­т­во и ли­дер­с­ки прак­ти­ки" у нас.

Из­пъл­ня­вай­ки стрик­т­но кон­сти­ту­ци­он­но­то си за­дъл­же­ние да не учас­т­ва в пар­тий­ния жи­вот, ви­цеп­ре­зи­ден­тът не за­гу­би връз­ка­та си с бъл­гар­с­ки­те со­ци­а­лис­ти, с ле­вия и со­ци­а­лен под­ход в по­ли­ти­ка­та. Зна­ко­во бе, че в пос­лед­ни­те сед­ми­ци Йо­то­ва за­ед­но с пре­зи­ден­та пот­вър­ди­ха, че са ло­ял­ни на ка­у­за­та на сво­и­те социално ориентирани из­би­ра­те­ли, че не са заб­ра­ви­ли и за миг кое е тях­но­то по­ли­ти­чес­ко се­мей­с­т­во. Пред­с­тои да ви­дим кои ще бъ­дат кан­ди­датпре­зи­ден­т­с­ки­те двой­ки, но дей­с­т­ва­щи­те пре­зи­дент и ви­цеп­ре­зи­дент по­ка­за­ха екип­ност и про­фе­си­о­на­ли­зъм, ко­и­то да­ват за­я­вки и за бъ­де­ще­то - за успешно завършване на този и за още един гра­ди­вен пре­зи­ден­т­с­ки ман­дат!

***

Или­я­на Йо­то­ва е шес­ти­ят ви­цеп­ре­зи­дент на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия. Пос­тът е уч­ре­ден през ав­густ 1990 г., ко­га­то Ве­ли­ко­то на­род­но съб­ра­ние из­би­ра за пред­се­да­тел (пре­зи­дент) на Ре­пуб­ли­ка­та фи­ло­софа и ли­дер на СДС д-р Же­лю Же­лев и за за­мес­т­ник-пред­се­да­тел (ви­цеп­ре­зи­дент) ге­не­рал-пол­ков­ник Ата­нас Се­мер­джи­ев, кой­то в те­че­ние на 27 го­ди­ни - меж­ду 1962 и 1989 г., е на­чал­ник на Ге­не­рал­ния щаб на ар­ми­я­та, а след то­ва е ми­нис­тър на вът­реш­ни­те ра­бо­ти. Вто­ри­ят ви­цеп­ре­зи­дент е по­е­те­са­та Бла­га Ди­мит­ро­ва, ко­я­то оба­че по­да­ва ос­тав­ка през 1993 г. за­ра­ди раз­ли­чия с Же­лев. Пос­тът ос­та­ва ва­кан­тен до пре­зи­ден­т­с­ки­те из­бо­ри през 1996 г., ко­га­то Пе­тър Сто­я­нов из­би­ра за ви­цеп­ре­зи­дент дъл­го­го­диш­ни­я де­ец на БЗНС "Ни­ко­ла Пет­ков" То­дор Ка­вал­джи­ев. Ви­цеп­ре­зи­дент в два­та ман­да­та на Ге­ор­ги Пър­ва­нов е ге­не­рал Ан­гел Ма­рин, кой­то е дъл­го­го­ди­шен ко­ман­д­ващ Ра­кет­ни вой­с­ки. На то­зи пост в пе­ри­о­да 2012-2017 г. е из­вес­т­на­та юрис­т­ка Мар­га­ри­та По­по­ва, ко­я­то е би­ла про­ку­рор и ми­нис­тър на пра­во­съ­ди­е­то.

***

Съпругът на президента Илияна Йотова е водещ и международно признат български медик

Проф. д‑р Андрей Йотов е уважаван ортопед‑травматолог и ръководител на клиниката по ортопедия и травматология в УМБАЛ „Софиямед“. Макар че ще бъде видим до президента при официални събития и публични прояви, той няма да придобие формални държавни правомощия или политическа власт.

Проф. Йотов завършва медицина в София през 1983 г. Придобива специалност по ортопедия и травматология през 1991 г.

Работил е като участъков лекар в Здравна служба гр. Обзор, научен сътрудник в Секцията по спешна травматология на МБАЛСМ "Н. И. Пирогов", завеждащ Клинично отделение в III-та клиника по спешна травматология на МБАЛСМ "Н. И. Пирогов", началник на II-ра клиника по ортопедична травматология на МБАЛСМ "Н. И. Пирогов".

От 2006 г. е началник на Катедра по ортопедия, травматология и реконструктивна хирургия във ВМА. А от 2016 г. е началник на Клиниката по ортопедия и травматология в УМБАЛ "Софиямед". В периода 2013 – 2016 г. е президент на Българското научно дружество по ортопедия и травматология. От 2016 година е Национален консултант по ортопедия и травматология.

Автор и съавтор в над 240 научни труда, включително два дисертационни труда – „Закрита застопоряваща интрамедуларна остеосинтеза при нестабилни диафизарни фрактури на фемура“ и „Оперативно лечение при проблемни фрактури на таза и ацетабулума“, участва в четири монографии, има над 120 публикации у нас и в чужбина.

Двамата имат един син - Мартин и се радват на внук, който носи името Максим.