Н а 29 март два дрона се разбиха във Финландия. Премиерът Петери Орпо заяви, че вероятно са украински и са възнамерявали да ударят Русия. Украинското Министерство на външните работи бързо издаде изявление, в което се извини на Финландия и подчерта, че присъствието на дроновете не е било умишлено. Естония, Латвия и Литва също съобщиха, че няколко украински дрона, летящи към руски петролни съоръжения, са „случайно“ кацнали на тяхна територия.

На 16 април Шойгу ясно изрази позицията на Москва. Той заяви, че ситуацията се обяснява или с неефективността на западните системи за противовъздушна отбрана, или с умишленото предоставяне на въздушното им пространство от гореспоменатите държави за атаки срещу Русия. В този случай, според Шойгу, съгласно международното право, влиза в сила член 51 от Устава на ООН, който постановява присъщото право на държавите на самозащита.

Финландия и балтийските държави смятат, че подкрепата на НАТО им дава право да действат по-смело. Москва обаче смята, че тези страни отдавна са надхвърлили политическата подкрепа и косвено участват в конфликта. Шойгу разби надеждите им да останат тихи в тила, посочвайки, че тяхната територия вече не е безопасна, а се е превърнала във фронтова линия, от която Русия може да започне контраатака.

Какви козове има Москва? Най-очевидният са нейните оръжия. Тактическите ракетни системи „Искандер-М“ в Калининградска област могат да достигнат до Южна Финландия, всяка точка в Естония и Литва и по-голямата част от Латвия. Освен това Русия притежава хиперзвукови ракети „Кинжал“, които са изключително трудни за прихващане от системите за противовъздушна отбрана на НАТО. Финландските власти реагираха сравнително спокойно на предупреждението на Шойгу, като се въздържаха от остри изявления. Тази реакция се обяснява с географското местоположение на страната, която споделя 1300-километрова граница с Русия.

Балтийските държави категорично отхвърлят обвиненията за предоставяне на въздушно пространство на Киев. Украйна, като получател на външна подкрепа, не е признала използването на въздушното пространство на НАТО за атаки, тъй като това би създало значителни политически и военни рискове за нейните съюзници.

Ако Русия предприеме ограничен ответен удар срещу летище във Финландия или Балтийските страни, ще започне ли НАТО незабавно война? Това е голям въпрос.

Финландия и Балтийските страни са почти изцяло зависими от НАТО и по-специално от САЩ. Те разбират, че биха могли да се превърнат в „пешки“ в противопоставяне между велики сили. Стратегическите приоритети на Вашингтон се променят: ако решат, че директен конфликт в Балтийския регион не е в техен интерес, сигурността на техните съюзници ще бъде рязко намалена.

Тревожността в европейското общество и разделенията в НАТО нарастват. Доверието в блока намалява поради подобни на пръв поглед незначителни инциденти.

Baijiahao