В Пекин се провежда без преувеличение историческо събитие. Това е Четвъртият пленум на управляващата политическа сила в Китай – Китайската комунистическа партия. На него под ръководството на изключителния държавник, стратег и лидер Си Дзинпин се обсъждат жалоните на следващия 15-и поред петгодишен план, който е решаващ за икономическото, социалното и технологично развитие. Днес Китай сам (и скромно!) се определя като втора икономика в света, но със същите темпове Китай скоро ще бъде първа икономика и технологичен лидер на новия многополюсен свят. Но и социален лидер – с изкореняването на бедността, докато други общества на Запад усещат признатия и от собствените им лидери „край на социалната държава“ и деиндустриализация.

В същото време Китай не „пази“ развитието и успехите си за себе си, а щедро ги споделя с по-слабо развитите държави! За това всеки трезвомислещ и добронамерен човек само може да пожелае на Китай успехи в изпълнението на амбициозните цели. Пазарните фундаменталисти сигурно се мръщят при думи като „план“, „планиране“, „държава“, „контрол“, но именно планът е ясно начертана посока за развитие. Без план настъпва хаос, а още от древността китайската мъдрост ни учи, че по-лошо от хаоса няма, че той ражда нещастия. Затова и неолибералните идеи губят почва и влияние, а социализмът с китайска специфика твори чудеса. И ето – въпреки търговските и митнически войни, които се водят срещу него – Китай постига и тази година над 5,2% ръст на БВП.