Не можеш да бъдеш президент на САЩ, без да си зависим от банкерския и икономическия елит, написа пловдивският социалист

Защо употребявам думата илюзия?

Защото много хора с по-консервативни възгледи се заблудиха, че Доналд Тръмп ще донесе реална промяна. Че ще се изправи срещу елитите. Истината е далеч по-различна.

Още в първия му мандат стана ясно, че Тръмп е лицемер. И казвам това с ясното съзнание, че и аз самият го подкрепях в началото. Подкрепях го – докато не назначи кадри от „Голдман Сакс“ и Уолстрийт да управляват държавата. Точно тогава илюзията започна да се пропуква.

В същия период Тръмп призна Йерусалим за столица на Израел – акт, който съзнателно наля масло в огъня на един от най-взривоопасните етнически и религиозни конфликти в света. Йерусалим винаги е бил символ на напрежение, а не на мир.

Но нека се върнем към втория му мандат и защо Тръмп е поредната илюзия за „по-добър свят“.

Още преди да спечели, беше ясно, че транснационалният капитал, позициониран основно в САЩ и Лондонското сити, застана зад него. Същият този капитал преди това сложи Байдън. Байдън си „свърши работата“ – войната в Украйна беше провокирана, поддържана и превърната в дългосрочен геополитически конфликт.

След това дойде ред отново на Тръмп.

Със задачи.

– Да продължи войната в Украйна, макар и с различна реторика.

– Да поощри Израел за започването на войната срещу Палестина.

Транснационалният капитал стои зад Тръмп. Той не е по-различен от Байдън, Обама, Буш или който и да е друг преди него. Различна е опаковката, не съдържанието.

Единственото положително, което направи Тръмп направи е, че спря агресивната ЛГБТ пропаганда. Но и това не беше принципна битка – това беше димна завеса, начин да се замажат очите на хората и да се създаде усещане за „ценностна война“, докато реалната власт действа зад кулисите.

Истината е проста и неудобна:

Не можеш да бъдеш президент на САЩ, без да си зависим от банкерския и икономическия елит.

Не можеш да не присъстваш на техните тайни срещи.

Не можеш да не изпълняваш техните стратегически интереси.

Президентите не се „избират“ – те се посочват.

Цялото поведение на американския елит днес е продиктувано може би от страх. Страх от възхода на Изтока. От Китай. От многополюсния свят. От загубата на глобалната хегемония.

И тук е важното да се разбере ясно:

Тръмп е инструмент. И нищо повече.

Той не е бунтовник.

Не е антисистемен.

Не е спасител.

Той е илюзия.

И това вече се видя ясно – включително и с действията му във Венецуела, които не бяха плод на „национален интерес“, а на волята на неговите кукловоди.

Илюзиите са удобни.

Истината – не.