Управлението на София от дълги години е затворено в рамките на пазарния фундаментализъм. И през последните 3 години пропуснаха възможността да си представят една друга София. София като демократичен град

С днешната сесия започнахме последната година от мандата на този общински съвет. По традиция при откриването на сезона всички политически групи правят анализ на свършеното дотук и посочват приоритетите си за предстоящите месеци.

...

През последните три години кметът, администрацията и подкрепящата го политическа група в СОС направиха за града и за софиянци това, което можаха. А то не е много. За огромно съжаление на всички.

Управлението на града е съвкупност от много умения – екип, бюджет, планиране, властови баланси, експертен капацитет, политически възможности. Дори късмет. Част от тях ги имаше – особено късметът покрай кризата с боклука. И бюджет имаше. Добър или лош – имаше го. Проблематични бяха екипът и експертният капацитет. И най-вече – липсваше въображение. И не, тук не става въпрос да си въобразиш град, пълен с тротинетки, обладан от силата на доброто. Съвсем не.

Политическото въображение е съвсем различно нещо. То е концепция, не технология. То е способността да си представиш града различен от начина, по който изглежда днес. Да излезеш извън рамките, които приемаме за даденост. Например тежката криза с боклука. Да си въобразиш врагове, с които имагинерно да се бориш за добра кауза, е едно. Да си представиш решение, при което сметосъбирането е в патримониума на общината, е нещо съвсем друго.

Защото управлението на София от дълги години е затворено в рамките на пазарния фундаментализъм. И през последните 3 години пропуснаха възможността да си представят една друга София. София като демократичен град.

#София е за всички.

Не направиха реална децентрализация на планирането и финансовите средства към районите. Не промениха структурата на бюджета така, че много по-голям дял от средствата да отива за здравеопазване, образование, спорт и социални дейности.

Не направиха достатъчно за връщането на основните комунални услуги към общинските дружества и предприятия. Не подчиниха инвестиционната политика на две от най-важните задачи пред София – детските градини и съживяването на кварталите от периферията.

И не успяха да започнат да преодоляват разделенията в града – между център и периферия, между бедни и богати, между хората, които могат да си позволят качеството на живот в София, и онези, за които градът става все по-труден за живеене.

Това не направиха.

...

През последната година показахме и нещо друго – че когато има конкретна цел, можем да намерим начин да работим заедно. Един от добрите примери е разбирането за нуждата от модернизация на градския транспорт през доклада за обновяване на подвижния състав на наземния градски транспорт. Това е важно. Но можеше повече. И през последната година от този мандат все още може повече.

...

Нашата група - на Местна коалиция "#БСП за #България" - е в СОС, за да защитава интересите на работещите и на хората с по-ниски доходи. Ние искаме София да се развива като град на хората, без несправедливи контрасти между бедни и богати райони и граждани, осигуряващ добър стандарт за работа и живот на всички свои жители.

Това определя и приоритетите ни през предстоящия сезон.

Ще настояваме бюджетът на София да бъде насочен много по-ясно към подобряване на условията на живот в крайните райони и за реална финансова децентрализация към районите.

Ще продължим да работим за повишаване на доходите и подобряване на условията на труд на работещите в общинския транспорт, общинските дружества и предприятия, болниците и ДКЦ.

Ще настояваме за сигурен, достъпен и удобен градски транспорт и за инвестиции в общинското здравеопазване.

Ще продължим да настояваме за решаване на недостига на места в детските градини и ясли и за повече инвестиции там, където градът има най-голяма нужда от тях.

...

Това са конкретните ни задачи.

Но зад тях стои нещо по-важно – определена представа за София. Защото бюджетът не е просто счетоводство. Общинската собственост не е просто актив. Градският транспорт, здравеопазването, детските градини и социалните услуги не са просто разходи.

Всичко това е политически избор. Избор за това какъв град искаме. И затова моето пожелание към кмета беше през предстоящата година да помечтае политически за София. Да си представи града не само такъв, какъвто може да бъде управляван утре, а такъв, какъвто искаме да бъде след 10 или 20 години. Да си представи колективни цели и да се стреми към тяхната реализация. Колективни цели, но не на "готините" софиянци. А на всички граждани на столицата.

Защото София е за всички.

Това е политическото въображение, което им липсваше през последните 3 години. И от което София има нужда през последната година от този мандат. Затова им пожелах повече политическо въображение през последната година от мандата...