Казахстан няма да изпълни съдебното решение по иска на "Нафтогаз" срещу "Газпром"
В делото липсват базови елементи на юрисдикционна връзка с МФЦА (Международния финансов център "Астана"), по-специално "Газпром" не е участник в центъра, отбеляза министърът на правосъдието на Казахстан Ерлан Сарсембаев, цитиран от ТАСС.
Казахстан няма да изпълни решението на съда на Международния финансов център "Астана", който призна постановената по-рано присъда на международния арбитраж в Швейцария за събиране на около 1,4 милиарда долара от "Газпром" в полза на украинската компания "Нафтогаз". Както посочи министърът на правосъдието на Казахстан Ерлан Сарсембаев, в делото липсват връзки с юрисдикцията на Астана, а републиката няма да стане транзитна площадка за изпълнение на решения, които нямат отношение към нея.
"Република Казахстан няма да стане транзитна площадка за изпълнение на решения, които нямат правна връзка с нея. Правните механизми на републиката не предвиждат разглеждане на спорове, които не са свързани с нейната юрисдикция, поради което разглежданото решение на съда на МФЦА няма да бъде изпълнено на територията на Казахстан", заяви министърът в интервю за новинарския портал Zakon.kz.
Сарсембаев отбеляза, че "в делото липсват базови елементи на юрисдикционна връзка с МФЦА" — по-специално "Газпром" не е участник в центъра, спорната сделка не е сключена на територията на МФЦА, спорът не се урежда от правото на МФЦА, а страните по производството не са сключвали споразумение за прехвърляне на делото за разглеждане в съда на МФЦА.
По думите на министъра, решението на съда в Астана е постановено едностранно — без участието на ответника, като освен това то не е влязло в законна сила, тъй като в рамките на 14 дни ответникът има право да го обжалва. Освен това Сарсембаев отбеляза, че Казахстан е страна по Нюйоркската конвенция от 1958 г. за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения в съответствие с Гражданския процесуален кодекс на републиката. Този кодекс предписва принудително изпълнение на решенията по мястото на разглеждане на спора, по местонахождението на юридическото лице, а също и по местонахождението на имуществото на длъжника, в случай че местонахождението на юридическото лице е неизвестно. "Местонахождението на "Газпром" е известно. Това е важен процесуален ориентир, който не може да бъде пренебрегнат", заяви министърът.
Освен това той посочи, че фактът на сезиране на съда "невинаги означава, че съдът притежава съответната юрисдикция". "В момента Министерството на правосъдието работи по въвеждането на промени в законодателството на Република Казахстан в частта за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения на територията на държавата. Бих искал да подчертая, че конституционният закон "За Международния финансов център "Астана" предоставя на съда на МФЦА юрисдикционни правомощия по отношение на въпроси и страни, свързани с МФЦА, или страни, постигнали взаимно съгласие за прехвърляне на споровете за разглеждане от съда на МФЦА", заключи той.
Относно решението на съда в Астана
На сайта на Международния финансов център "Астана" по-рано беше публикувано решение на съда на този орган, датирано от 15 май. Според документа на 9 януари 2026 г. "Нафтогаз" се е обърнал към съда на МФЦА с искане за признаване и привеждане в изпълнение на решението на Международния арбитражен съд към ICC от 2025 г. Според него съдия Андрю Спинк е стигнал до извода, че заявлението на "Нафтогаз" до съда на МФЦА е обосновано. Също така съдът в Астана е признал решението на международния арбитраж, съгласно което "Газпром" е длъжен да изплати на "Нафтогаз" над 1,13 милиарда долара, близо 300 милиона долара лихви върху неизплатената сума и почти 5 милиона евро разходи за производството.
В решението се отбелязва, че заявлението до съда на МФЦА е било подадено без уведомяване на ответника — "Газпром", а основанията за признаване на иска трябва да се считат за предварителни. Ответникът, както се посочва в решението, не е бил представляван по време на разглеждането.
Същност на спора
Спорът на "Нафтогаз" с "Газпром" се отнасяше до транзитния договор от 2019 г., по който Украйна през 2022 г. отказа да приема газ през станция "Сохрановка", след което подаде иск в Международния арбитражен съд с искане за обезщетение за уж ненавременно плащане на услугите по транспортиране на газ през територията на Украйна. От "Газпром" съобщиха, че производството е нелегитимно и холдингът не вижда смисъл да участва в него.
През 2025 г. Арбитражният съд на Санкт Петербург и Ленинградска област забрани на "Нафтогаз" да получава и привежда в изпълнение каквито и да било решения срещу "Газпром" в която и да е държава, освен в Русия.


