Ирански политик, дипломат, извънреден и пълномощен посланик на Ислямска република Иран в Руската федерация Казем Джалали разказа пред ТАСС за това как санкциите и провокациите на САЩ са станали инструменти на опосредстваната война и защо иранците няма да приемат наложения сценарий.

Инструментите на опосредстваната война

Печалните събития от 8 януари 2026 година от гледна точка на регионалните промени са продължение на поредица от събития, започнали през юни 2025 година, и на 12-дневната война между израелския режим и Съединените щати срещу Иран. Анализът на действията на основните действащи лица през този период показва, че станахме свидетели на промяна на тактиката и проява на насилие след провала в постигането на поставените цели. Този път иранското правителство се намираше в процес на преговори, помирение и търсене на път за решаване на проблема, когато внезапно израелски терористични отряди започнаха да действат в различни градове, използвайки мирни професионални събрания като инструмент на опосредствана война под прикритието на хаос и безредици.

Архитектурата на санкциите и провокациите на САЩ

В онези дни, когато президентът на Иран Масуд Пезешкиан се срещаше с членове на Търговската палата, бизнесмени и предприемачи и ги приемаше на заседания на кабинета на министрите, президентът на САЩ Доналд Тръмп, чрез провокативни изявления, политически послания и публични заплахи, насърчаваше насилието, подкрепяше терористични групи, разпалваше социална нестабилност и се опитваше да превърне мирните протести в жестоки безредици. Той, архитектът и изпълнителят на политиката на максимален натиск и санкции, изпраща нелеп и противоречив сигнал за "подкрепа", "спасение" или "защита на иранския народ".

С подриването на основите на международното право

От гледна точка на международното право дестабилизиращите действия на коалицията на унилатералистите подкопават Устава на Организацията на обединените нации, нарушават основополагащите принципи на международното право и застрашават фундаменталните основи на международния мир и сигурност. Подкрепяйки израелския режим на "биологична криза", Съединените щати многократно нарушават правилата на играта, които някога самите те са създали. Тази тенденция със сигурност ускорява упадъка на американската хегемония. Точка 4 от член 2 на Устава на ООН забранява на държавите-членки да използват сила или да заплашват с използване на сила в международните си отношения срещу териториалната цялост или политическата независимост на която и да е държава; точка 7 от член 2 също категорично забранява всякаква намеса във въпроси, които на първо място са в рамките на вътрешната юрисдикция на дадена държава-члена.

Безсилието на "международната олигархия на силата и терора"

От политическа гледна точка чуждестранната намеса с цел запазване или налагане на принудителни политически резултати напомня колониалната политика от миналите векове. Присъствието на милиони иранци на марша на 12 януари 2026 година свидетелства за решителното отхвърляне от страна на иранското гражданско общество на тази реакция и на реакционната коалиция на унилатералистите. Силата на Ислямска република Иран се състои в опората върху обществото, формирало се в резултат на продължителен процес на "култура", "интелект" и "самоувереност". Тази дълбоко вкоренена историческа идентичност не може да понесе политическите предписания на международната олигархия на силата и терора.

С поглед към нови санкции

От морална гледна точка думите на германския канцлер [Фридрих] Мерц, описващи действията на коалицията на поддръжниците на едностранчивостта миналото лято, когато израелският режим бомбардираше домове и предприятия в Иран, могат да се окажат много поучителни. Той каза: "Това е мръсна работа, която Израел изпълнява от името на Европа".

В замяна на новите услуги на този печално известен агент, Съединените щати и Европа се стремят да въведат нови санкции срещу иранския народ.