“Тази предизборна кампания беше и голямо лично изпитание за Илияна Йотова и мен. Защото злобата, с която ни нападаха, ни накара да разберем колко трудно е да следваме друг евангелски съвет: “Обичайте враговете си и молете се за ония, които ви обиждат”. С тези думи кандидатът за вицепрезидент Кирил Вълчев коментира закриването на предизборната кампания на двойката Йотова-Вълчев. В коментар във “Фейсбук” той посочва още:

“С Илияна Йотова закрихме предизборната кампания за предстоящите на 25 октомври избори заедно с издигналия кандидатурите ни Инициативен комитет за президент и вицепрезидент в залата, която носи името на едно от най-великите дела в българската история – зала “Съединение” в Пловдив.

Сградата е строена за Областното събрание на Източна Румелия, но на 6 септември 1885 г. още не е завършена и след Съединението става излишна като място за още един парламент на разделена България, освен този в София. През следващата година в нея се настанява Пловдивската народна библиотека, а след век – експозиция на Регионалния исторически музей. Така, превърната в дом за историческа памет, изпълнява написаното от председателя на подготвилия Съединението Български таен централен революционен комитет Захари Стоянов в „Записки по българските въстания“, че потомството на всеки народ трябва да изучава старателно миналото му.

България е 14 века в Европа, през които научихме, че страната ни е силна, когато по думите на Илияна Йотова българите сме единни като Кубратов сноп. Това е едно от нашите най-важни послания, защото, както е казано в Евангелието от Матея, „всяко царство, разделено на части една против друга, запустява”.

Започнахме предизборната кампания в Златната църква във Велики Преслав, столицата на България през Златния век, когато българите даваме на Европа огромен принос към европейската цивилизация – отварянето към многообразието на езиците на европейските народи. По този начин България участва в раждането на идеята за “Единство в многообразието” – официалното мото на Европейския съюз, в който нашето поколение присъедини страната ни и така нареди българската азбука сред трите в Европейския съюз. Така ние продължихме започнатото преди повече от 1100 години, откогато сме част от съдбините на просветена Европа (по думите отново на Захари Стоянов).

През 2032 г., когато ще завършва нашият мандат в президентството, всеки българин трябва да вижда повече причини за гордост от България, която тогава ще отбележи точно 1400 години от документираното в историческите извори първо българско държавно образувание на европейска територия – Стара Велика България на хан Кубрат през 632 г., както и 25 години в Европейския съюз.

Най-вече трябва да дадем самочувствие на младите българи. И да чуем техните идеи за България. Затова в президентството ще създадем младежки съвет – Консултативен съвет за младежки стратегии (КСМС), в който да се включат победителите от идеатони „България 2032“ – надпревари на идеи за бъдещето на България, които ще поканим да организират всички университети в страната като се включат и пълнолетни ученици, неправителствени младежки организации, младежки подразделения на политически партии.

Съединението е осъществено не защото всички българи са били единодушни по всеки въпрос, а защото са намерили обща национална цел. Голямата цел на България днес е децата ни да остават у дома, а българите по света да се завръщат.

Защото на всички срещи говорихме за това, че най-големият проблем на България, е липсата на хора. В страната ни днес са останали 2.5 милиона души по-малко в сравнение с преди 40 години. Нещо повече, след Втората световна война в България има с 600 хиляди души повече отколкото днес.

Завръщането на българите по света в България зависи и от запазването на тяхната идентичност. Затова България трябва да продължи да поддържа непрекъснато жива връзката и да подкрепя българите навсякъде по света – да имат възможност да говорят български език, да учат децата си на него и на българската история, география и традиции, да пеят български песни и танцуват български хора, да имат български църкви и сдружения, да имат равни права с останалите в държавата, в която живеят. А каквито и различия да имат българските водачи по външнополитически въпроси (включително за войната на Русия в Украйна и войните в Близкия Изток), когато търсим съгласие за обща позиция никога да не забравяме, че е нужно да бъдем водени от това българите, където и да са по света, да живеят в мир и сигурност.

Пример за ролята на българите извън пределите на отечеството в изграждането на свободната българска държава е един от главните военни ръководители на Съединението Данаил Николаев, който според историческите сведения пръв в Пловдив извиква: „Да живее Съединението!”. Той е роден в Болград, Бесарабия (днес в Украйна), като потомък на български преселници от Търновско и Сливенско, и по-късно става генерал от пехотата, известен като „патриарх на българската армия“.

При всички срещи получавахме голяма подкрепя за постигане на съгласие за промени в Закона за българското гражданство за:

– подобряване на процедурите за получаване на българско гражданство от лица с български произход, съчетани с още по-надеждни проверки;

– повишаване на изискванията към тях, така че всеки български гражданин да владее български език и познава българската история, география и държавно устройство;

– въвеждане на специална церемония при получаване на българско гражданство.

Ние вярваме, че е възможно да има съгласие по важни за народа ни теми. С президента Йотова имаме общо разбиране и как да се постигат съгласия – чрез диалог. Всички ние можем да върнем разговора помежду си – между българските институции и партии, а и в българското общество изобщо. А държавният глава трябва да застава зад съгласието и да го защитава, както на 8 септември 1885 г. княз Александър I Батенберг подкрепя Съединението с прокламация.

През предизборната кампания обсъждахме нуждата от съгласие по много теми.

Например, нужно е съгласие за създаването на единен български институт за представянето на България по света, който да обедини разпокъсаните усилия на различни институции, организации и личности като парламентът приеме закон, уреждащ мястото, функциите, взаимодействието с интелигенцията, бизнеса и гражданското общество, а също и наименованието на такъв институт, което може да бъде “Дом България” – “къща” (“house”) за представяне на страната пред чужденците и “дом” (“home”) за събиране на българите в чужбина.

Нека намерим най-сетне съгласие и за закона, който Конституцията предвижда, че трябва да осигури използването на българският език и азбука, включително и с единен облик с български шрифтове. И редом да уредим как България да бъде разбираема за гостите й с минимални изисквания за надписи и на чужди езици.

Тази предизборна кампания беше и голямо лично изпитание за Илияна Йотова и мен. Защото злобата, с която ни нападаха, ни накара да разберем колко трудно е да следваме друг евангелски съвет: „Обичайте враговете си и молете се за ония, които ви обиждат”. Наши опоненти превръщат несъгласието в омраза и виждат в нас врагове. В края на кампанията важен е не само въпросът кой ще спечели, а и какво ще остане след изборите, дали сме запазили достойнството си, дали сме казали истината, дали сме оставили след себе си повече доверие или повече омраза … И ние с Илияна Йотова вече спечелихме най-голямата победа – не срещу хора против себе си, а срещу омразата в себе си. Защото виждаме истината не като оръжие, с което да унижаваме другия, а като светлина, с която всички заедно да намираме пътя си и измерваме любовта към отечеството не с омраза към онези, които мислят различно.

Можем да имаме различни убеждения, различни кандидати и различни представи за бъдещето. Но имаме една България и обща отговорност за нея. Защото Съединението не означава да бъдем еднакви. Означава да не преставаме да бъдем общност. И ние знаем, че властта не е право да заповядваш, а задължение да служиш на българската общност.

Затова преди изборите на 25 октомври ние с Илияна Йотова се обръщаме към българския народ с призив да гласува с думите от Прокламацията на Захари Стоянов, с която призовава за подкрепа на историческото дело, чието име носи тази зала:

„Братя! Часът на нашето Съединение удари!

Нека Бог и нашите мишци ни са на помощ!

Напред!”