Дали глобализацията е нещо добро или лошо? По този въпрос спорят политически движения, учени, медии. А най-простичкият отговор е: Глобализацията е добра, когато е справедлива, и е лоша, когато е несправедлива!

Несправедлива е, когато една държава се самоназначава за световен хегемон, виждайки в глобализацията начин да налага своите интереси, както и своите политически, икономически и културни модели на суверенни държави, много от които с коренно различна традиция, идентичност и мислене. И когато заиграва с митнически войни и разрушава международното доверие. Още по-страшно е, когато глобализацията бива подчинена на интересите на транснационални корпорации, диктуващи волята си над национални държави, над институции, когато генерира неравенства между народите и отделните хора, когато налага собствени елити и даже „правосъдие“. Този циничен принцип е формулиран още през 1953 г. от военния министър на САЩ Чарлз Уилсън, доскорошен шеф на „Дженеръл мотърс“, който заявява, че което е добро за неговата компания, е добро за… държавата. Но така е – в глобализацията, налагана от САЩ. Има и друг тип глобализация – справедлива и социална! Във визията на Пекин за новия световен ред справедливостта е в самия фундамент – светът е многополюсен, а в отношенията между народите трябва да има взаимна изгода и уважение към различията. Справедливостта е сърцевината на Общността на споделена съдба и на инициативи като „Един пояс, един път“, които носят на десетки народи прогрес тук и сега. На хората се гледа на човешки капитал, а не като на потребители! Китай не си позволява да налага своите политически идеи като задължително условие, за да окаже помощ, както често прави Западът. Затова и все повече народи избират справедливата глобализация, чийто мотор е Китай!