Изминалата година за поета и режисьор Александър Хаджихристов-син беше под опеката на поетичните музи. Те го „окрилиха“, за да видят бял свят книгите събрали поетичното вдъхновение на автора „Човечност и Недочовечност“ и „Дяволът в жената“.

Нямам намерение да правя литературен анализ на книгата „Човечност и Недочовечност“, защото това е занимание за литературните критици. Просто ще споделя свои мисли за въпросната стихосбирка.

Корицата на книгата

Според Александър Хаджихристов „поезията е Изповедалнята на човешката Душа, в църквата на съвестта му, където посредник на Словото с Небето е единствено и само Истината“. В тази своя поетична книга авторът задава въпросът от какво страда съвременната цивилизация и сам отговаря – от Недочовечност.

Стиховете в книгата разкриват, че човекът трябва да се научи да говори и общува несамо със себеподобните, но и с природата, птиците, животните и дори с мушичките, със Слънцето и звездите, което значи и с Бог, и чак тогава „да използва Словото и то само като оръжие в благородната борба за Човечност , срещу Недочовечността“.

Може би мнозина ще кажат, че в днешното трудно и объркано време на хората не им е до поезия. На тях бих отвърнала, че точно днес си заслужава да прочетем стиховете на Александър Хаджихристов и това е така, защото той много добре го е формулирал, че „ще бъдат думите войници/срещу безмълвието на Света“.

Книгата му „Човечност и Недочовечност“ не е предназначена за „електоралната единица“, а за човека, защото само той намира баланса между уязвимото сърце и Душата. Това днес обаче е трудно, защото в света, „взривен от човешките вини“ отдавна е отминала епохата на ангелите, а на дневен ред са „делата нечовешки на Недочовека“, който съзнателно е убил у себе си Човека. Четейки книгата у нас остават тъгата и размислите за стореното от Недочовека, който като октопод се е разпрострял пипалата си, посягайки на природата, на екологията, социално-нравствените , гражданските и естетически проблеми, отразяващи човешкия живот и човешкия дух и вътрешната драма, която изживява личността днес.

В стиховете си Александър Хаджихристов-син прибягва до философски съждения и откровения. Бих казала, че книгата не би могла да бъде прочетена на един дъх, защото стилът на автора на позволява това, тъй като всеки негов стих предизвиква у читателя желание за размисли и да търси отговори за живота си.

Ще си позволя да цитирам мнението на известния литературен критик Благовеста Касабова за книгата на Александър Хаджихристов-син: „Човечност и недочовечност“ е своеобразна лирична одисея на страданието и тревогите от безпрепятственото нахлуване на „пустинните пясъци“ в нашия живот, избледняването на любовта като спасение, лиричен вопъл за непредсказуемото бъдеще несамо на човека, но и на планетата ни. И надежда, че човечността един ден все пак ще възтържествува над недочовечността.“

Александър Хаджихристов-син е ученик-асистент на професор Гриша Островски във ВИТИЗ „Кръстю Сарафов“. Бил е режисьор в Студия „Екран“, художествен директор на Демо Телевизия. Той е създател на проекта „Театрална къща „Надежда“ към Министерство на културата, който прераства по-късно в Държавен театър, и като негов директор ръководи дейността му. Син е на драматурга и писател Алексаднър Хаджихристов, дългогодишен директор на Великотърновския драматичен театър и драматург в Народния театър.

В творческата листа на Александър Хаджихристов се нареждат стихосбирките „Балада на Душата“, „Сърцето като птица Феникс“, „Мечтания заключени в стаята на спомените“, „Пепел от Сърце“, „Писалката на Господ“, „Дяволът в мен – Писалката на Господ 2“, „Дяволът в жената“.

Миналата година авторът беше отличен с награда за поезия на Международния конкурс в Истанбул за книгата си „Писалката на Господ“, която е преведена на турски език.

Книгата „Човечност и Недочовечност“ ще бъде представена на 21 януари в галерията книжарница „Агенция София прес“.