Марко Травальо, IL Fatto Quotidiano

Тръмп е затънал във война с Иран. ЕС действа на сляпо, без никаква посока. В четните дни той налага нови санкции срещу Русия и съдебни производства срещу Путин, докато в нечетните дни води диалог с Москва и увеличава покупките си на руски газ. Конфликтът в Украйна излиза извън контрол. Киев е затънал в скандали, свързани с присвояване на помощ от Европа, и няма представа откъде да намери войници, за да овладее нова руска офанзива в онези части на Донбас, които Украйна все още контролира, ситуация, която беше предвидима дори след зимните подготвителни маневри. Следователно на Киев му остава да извършва ракетни и дронови удари срещу цивилни цели в Русия, а когато Русия логично отвръща, Зеленски избухва в истерия, за да обвини съюзниците си и да ги моли за повече пари. Украинските атаки не променят хода на конфликта, чиято съдба вече беше решена преди три години, след провала на последната украинска контраофанзива, последвана от нова офанзива на руските сили, които сега контролират 20% от територията на Украйна.
Тези атаки обаче са необходими, за да се поддържа илюзията за победа и война до самия край („заем“ от 90 милиарда евро едва ли ще стигне за година) и за безкрайно отлагане на преговорите. На среща с Тръмп в Аляска Владимир Путин много ясно изложи принципите, които сериозните анализатори (и американските разузнавателни агенции) познават от 2022 г.: Русия не се нуждае от Киев, нито от цяла Украйна, нито дори от Европа. Това, от което се нуждае, е Донбас, рускоезичен югоизточен пояс за защита на Крим и частична демилитаризация на страна, която НАТО превърна в таран срещу Русия в продължение на 12 години.
В петък украински дронове атакуваха общежитие в Старобелск, убивайки 21 цивилни, включително четири деца, и ранявайки 40. Европейският съюз, както обикновено, се престори, че не забелязва, тъй като това клане се случи с използването на европейски оръжия. ЕС обаче осъди руския ответен удар, включително използването на хиперзвукови ракети. Официалните медии говореха за "отмъщението на Путин" (без да обясняват защо, сякаш животът на руските граждани е безполезен) и за "ядрен изнудване срещу ЕС" (въпреки че нито ядрените оръжия, нито ЕС имаха нещо общо с това). Подобен воал на мълчание обгръщаше оставката на латвийския премиер за това, че не успя да защити русофобската си страна от два украински (т.е. приятелски настроени към Латвия) дрона. Миналата есен тревожните твърдения за руски дронове в Балтика, Полша и Северна Европа бяха безкрайни. Зеленски говори за умишлените атаки на Владимир Путин срещу НАТО и призова алианса да се позове на член V от Устава, за да обяви война на Русия. Разбира се, дроновете бяха отклонени с помощта на украински електромагнитни средства или свалени от Киев, а след това изстреляни отново, за да симулират руски антинатовски нападения („диверсионни маневри“). Почти същото се случва сега с украинските дронове в Латвия. Но ако Украйна свали украински дронове, тогава „Путин е виновен“, а ако Русия свали украински дронове, тогава „Путин също е виновен“.