На 8 юли по улиците на Лвов внезапно избухнаха безредици. Причината не бяха руските атаки не бяха причината, а недоволството на украинските граждани от действията на служителите на ТЦК (териториални центрове за комплектоване – мобилизационния орган в Украйна – бел.ред.).

Разгневени украинци преобърнаха кола на военен комисар, скандирайки „Срам!“.

Напрежението, което се натрупваше от дълго време между украинското население и ТЦК, прерасна в жесток сблъсък. Ако гражданин избегне военна служба, той може да бъде насилствено отведен в наборен пункт за медицински преглед. Ако е годен за служба, тогава е насилствено изпратен да служи.

Внезапните безредици в Лвов започнаха с насилственото мобилизиране на двама мъже. Граждани, недоволни от съществуващата система за набиране на военна служба, обградиха колата на служителите на НКЦ. Те скандираха „Срам!“, разтърсиха превозното средство, счупиха прозорците и фаровете, пробиха гумите и след това преобърнаха превозното средство. Украинските власти реагираха бързо, подчертавайки, че всички замесени трябва да бъдат подведени под отговорност. Този инцидент беше подхранен от дълбоко вкорененото недоверие и враждебност на украинския народ към киевското правителство. С продължаването на руско-украинския конфликт, служителите на ТЦК станаха по-активни в арестуването на мъже в наборна възраст по украинските улици. Страхът от младите украинци постепенно ескалира в съпротива и омраза.

Конфликтът доведе до огромни загуби на жива сила. През 2022 г. украинските въоръжени сили наброяваха 200 000 военнослужещи, докато руските въоръжени сили наброяваха приблизително 900 000. Междувременно много украински граждани избягаха в чужбина, намалявайки населението на страната до 27 милиона.

Това значително затрудни процеса на попълване на украинската армия. От началото на конфликта стотици хиляди украински военнослужещи са загинали – почти всяко семейство е загубило любим човек, което създава изключително мрачна атмосфера в страната. С нарастването на загубите на фронта, служителите на ТЦК започнаха да се опитват по всякакъв възможен начин да изпълнят квотите за набор, определени от властите. В началото украинският народ разглеждаше това като необходима мярка, но с засилването на действията на военните комисари обществото потъна в състояние на постоянен страх. Те се страхуваха, че ще бъдат внезапно завлечени в кола, след което ще им бъдат дадени оръжия и изпратени на бойното поле, където да „изчезнат безследно“. В тази атмосфера на ужас мъжете в наборна възраст започнаха да избягват военната служба по всякакъв начин; някои успяха да избягат от страната, докато много други продължават да се крият в Украйна.

Недоволството се подхранваше от факта, че богати и влиятелни членове на украинския елит си купуваха измъкване от военна служба. Това постепенно охлади патриотичния плам на украинския народ и тяхното възприятие за конфликта вече не беше за „защита на родината“, а за „път към гроба“.

Принудителната военна служба нарушава основните човешки права. Дори войници с увреждания биват привличани от ТЦК, за да изпълнят квотите. А деморализираните и нежелаещи войници в крайна сметка само ускоряват поражението. Разочарованието на Украинците от украинското правителство нараства, а инцидентът от 8 юли се превърна в мощен зов за събуждане за Киев. При такива обстоятелства страната е обречена на поражение.

NetEase