В ход са три мащабни проверки на КЗП, каза на брифинг председателят на Комисията Мая Манолова, предаде ФОКУС.

"На бензиностанциите за повишените цени на горивата, на търговските вериги за цените и на банките за банковите такси", допълни Манолова.

Цените на две основни групи хранителни продукти - млечните изделия и плодовете и зеленчуците - са се повишили с до 17% в периода август-октомври. От КЗП заявиха, че ще изискат от търговските вериги информация за причините, довели до увеличението, а при липса на обоснование ще бъдат налагани санкции съгласно Закона за защита на потребителите.

Директорът на Главна дирекция "Контрол на пазара" към КЗП Игнат Арсенов посочи, че при някои продукти увеличението на продажната цена не съответства на промяната в доставната. Той даде за пример краставиците, при които "доставната цена е намаляла с 14%, а продажната е увеличена".

Мая Манолова цитира данни, предоставени от самите търговски вериги, според които надценките при определени продукти достигат 141%. "Смятам, че надценки от 99% до 141% са безочливи, те са несправедливи и нахални по отношение на българските потребители", заяви тя.

Манолова предупреди и за сериозните последици от разликата между доставните и продажните цени върху семейните бюджети. "Този разлом между доставна и продажна цена буквално съсипва българските домакинства. При едно пазаруване в супермаркет бюджетът на едно домакинство е буквално съсипан", подчерта тя.

По думите ѝ ситуацията показва сериозни проблеми в ценообразуването. "Това е изкривен пазар, това е катастрофа за бюджетите на българските домакинства", допълни Манолова.

ОТГОВОРЪТ НА ТЪРГОВСКИТЕ ВЕРИГИ

Най-честата грешка в публичното говорене е бъркането на ценови индекси с търговски надценки или печалби. Когато индексът за дадена стока е 140, това означава, че цената у нас е с 40% над средноевропейската (140 минус 100), а не че магазинът си е сложил 140% надценка или че печели 140 процента.

Това заявяват в своя позиция от Сдружението за модерна търговия (СМТ) след днешното изказване на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Мая Манолова, че надценката при някои млечни продукти в големите търговски вериги достига 140 процента.

От браншовата организация на веригите обясняват, че Евростат сравнява ценови равнища, като средното ниво за ЕС е прието за база 100. Според СМТ, въпреки, че индексът при кравето масло е 142% от средноевропейския, общо за цените на храните в България е 92,6% - тоест под средноевропейското ниво.

От сдружението посочват, че в някои ключови категории цените в България са значително по-ниски от средните за ЕС. Например, хляб и зърнени продукти - 81,4 на сто от средното за ЕС, т.е. с 18,6% по-евтини; месо - 71,5%, или с 28,5%по-евтино; риба - 87,1 на сто, или с 12,9% по-евтино, пише в позицията.

Според СМТ, високият индекс при някои хранителни стоки идва от високия ДДС у нас, който вдига крайната цена на рафта и от недостатъчното производство.

България произвежда едва 10 процента от кравето масло, от което се нуждае. Останалите 90% са внос, купуван на международни борсови цени, към които се добавят транспорт и складиране. След плащане на ДДС към бюджета, хладилния транспорт, тока, заплатите и бракуваната стока, чистата нетна печалба за търговците е едва около 3%, посочват от Сдружението за модерна търговия и дават пример:

"ДДС върху храните: В България държавата налага 20% ДДС върху абсолютно всички храни. В Германия този данък е 7%, във Франция е 5.5%, а в Полша и Испания за базисни храни е между 0% и 5%."