Латвия иска от Европейския съюз 7 млрд. евро допълнително финансиране за покриване на част от разходите, свързани с укрепването на националната и европейската сигурност на фона на войната в Украйна и прекратяването на значителна част от икономическите връзки с Русия.

Идеята е средствата да бъдат осигурени в рамките на следващата седемгодишна бюджетна рамка на ЕС чрез предвидения Европейски фонд за конкурентоспособност. Според латвийския премиер Андрис Кулберг допълнителното финансиране трябва да компенсира както увеличените разходи за отбрана, така и икономическите последици от санкциите и срива на търговията с Русия.

Пред „Политико“ Кулберг аргументира искането с позицията на Латвия като една от държавите, които са най-близо до потенциалната военна заплаха от Русия. По думите му страната е принудена да увеличава разходите си за сигурност, включително чрез поемане на нов дълг, за да изпълнява функции, които според него са от значение не само за националната, но и за общоевропейската сигурност.

„Ние довеждаме бюджетния си дефицит до максимума (...) и с този дълг плащаме (...) за отбраната на цяла Европа“, заявява Кулберг. Латвийският премиер смята, че страната му заслужава специално отношение при разпределянето на бъдещите европейски средства заради географското си положение и ролята си в защитата на източния фланг на ЕС и НАТО.

Според Кулберг значителна част от латвийските военни разходи в крайна сметка се връща към икономиките на по-богатите западноевропейски държави чрез закупуването на военно оборудване. Той посочва като доставчици Германия, Франция, Испания, Швеция и Нидерландия. „Ние захранваме техните икономики“, заявява латвийският премиер.

Исканите 7 млрд. евро биха представлявали близо половината от прогнозните 15,1 млрд. евро разходи за отбрана на Латвия за седемгодишния период.

Европейската комисия предлага значително увеличаване на общоевропейското финансиране за конкурентоспособност, сигурност и отбранителна индустрия, но средствата от бъдещия бюджет ще се разпределят чрез общоевропейски механизми и остават предмет на преговори между държавите членки и Европейския парламент.
Латвия е сред най-категоричните европейски поддръжници на Украйна. Страната увеличи разходите си за отбрана след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г., като едновременно с това икономическите отношения с Москва бяха рязко ограничени.

Последиците са особено чувствителни за балтийската държава заради традиционните ѝ търговски връзки с Русия.

Кулберг поставя въпроса в по-широк контекст. Според него държавите от източния фланг понасят непропорционално голяма част от непосредствената цена на европейската политика за възпиране на Русия, докато ползите от укрепването на общата сигурност са за целия ЕС.

Искането на Кулберг идва преди парламентарните избори в Латвия през октомври и на фона на засилващия се вътрешнополитически дебат за цената на твърдата линия спрямо Москва.

Популисткият политик Айнарс Шлесерс настоява Латвия да получава конкретна компенсация от ЕС, когато подкрепя санкциите срещу Русия. Той не поставя под въпрос необходимостта от подкрепа за Украйна, но твърди, че Латвия не може неограничено да поема икономическите последици.

Шлесерс настоява при подновяването на санкционните режими Рига да получава „подкрепа в замяна“. Той не изключва възможността в бъдеще да се стигне и до отказ от подкрепа за определени санкционни решения, макар да не говори пряко за използване на вето.

Още по-ясна е позицията на проруската партия „Суверенна сила“, която иска възстановяване на отношенията с Москва. Партията обаче остава политически изолирана от основните латвийски формации.

Въпросът за бъдещата политика към Русия може да се превърне в един от ключовите следизборни проблеми.

Центристко-дясната формация на Кулберг води в проучванията, но разпределението на местата в парламента ще определи необходимостта от коалиционни партньори. Представители на център-лявото политическо пространство предупреждават, че евентуално включване на Шлесерс във властта би могло постепенно да смекчи позицията на Рига спрямо Москва.

На този фон самият Кулберг остава твърд по отношение на Русия. Наскоро той призова ЕС да въведе пълна забрана за издаване на визи на руски граждани, като постави под въпрос защо руски военнослужещи могат да получават европейски визи.

„Полудели ли сме? Позволяваме на руски военнослужещи да получават визи, на тези, които убиват на бойното поле“, заявява той.

Латвийският премиер подкрепя и идеята замразените руски суверенни активи в Европа да бъдат използвани в полза на Украйна. В ЕС са блокирани около 210 млрд. евро активи на Руската централна банка, като значителна част от тях се намира в Белгия. Европейските институции вече са предприели стъпки за дългосрочното им блокиране.

В същото време използването на самите активи остава юридически и политически спорно. Русия оспорва замразяването им пред европейските съдилища, а Европейският съюз досега прави ясно разграничение между самите активи и приходите, генерирани от тях.

Кулберг настоява ЕС да продължи да търси начин тези средства да бъдат насочени към Украйна.

Латвийският премиер критикува и решението на председателя на Европейския съвет Антониу Коща да поддържа комуникационен канал с Кремъл. Според Кулберг подобен контакт трябва да бъде решение на всички държави членки, а не индивидуална инициатива.

Той определя директния контакт с Москва като безполезен, ако от руска страна няма реална готовност за преговори. Според него разговорите без ясни предпоставки за дипломатическо решение биха могли единствено да дадат на Русия време за подготовка на следващия ѝ ход.

В същото време Кулберг не изключва възстановяване на отношенията с Русия в бъдеще. Условието според него е Москва да изплати репарации на Украйна, а лицата, отговорни за военни престъпления, да бъдат подведени под отговорност.

Той посочва следвоенна Германия като пример за възможен модел: приемане на вината, признаване на извършените нарушения, наказание и последващо възстановяване на отношенията.

В една от най-острите си оценки Кулберг предупреждава, че дори евентуално прекратяване на бойните действия в Украйна няма автоматично да означава намаляване на рисковете за Латвия. Напротив, според него несигурността по границата може да се увеличи заради възможното завръщане на стотици хиляди военнослужещи и последиците от трансформацията на руската военна икономика.

Тази позиция отразява фундаменталната латвийска оценка за заплахата: за Рига проблемът не се изчерпва с продължаващите бойни действия в Украйна, а включва дългосрочната способност на Русия да упражнява военен и политически натиск върху държавите от източния фланг. Именно затова Кулберг настоява европейската политика да отчита не само непосредствените разходи за подкрепа на Украйна, но и цената на възпирането и отбраната на самата Европа.