Министърът на външните работи на Русия говори на заседание на Съвета на Парламентарната асамблея на ОДКБ

„Тези, които подкрепят хаоса в Близкия изток, целят разкол в ислямския свят – в това няма никакви съмнения“, заяви министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров на заседание на Съвета на Парламентарната асамблея на Организацията на Договора за колективна сигурност (ПА на ОДКБ).

Той отбеляза, че идеологията и практиката на нацизма се реанимират в Германия и страните, които са се присъединили към „Хитлеровите пълчища“. ТАСС събра ключовите изявления на ръководителя на руското външно министерство.

Проблемите на Близкия изток

Шансовете за създаване на палестинска държава стават все по-малко: „Шансовете за създаване на палестинска държава, ако се гледа географската карта, стават все по-малко, а от Израел звучат изявления – официални изявления, че такава държава никога няма да има, а ще има държава Израел, при това в разширени граници.“

Кризисът в Персийския залив „няма да подмине“ региона на ОДКБ: „Кризисът в Персийския залив в резултат на непредизвиканата агресия на Съединените щати и Израел срещу Ислямска република Иран, паралелно с това разширяващата се война в Ливан, разширяващите се военни действия срещу Сирийската арабска република с прицел към пореден опит за разцепване на тази държава и, разбира се, пълният застой, който задълбочава трагедията на палестинския народ както в Газа, така и на Западния бряг на река Йордан. Това няма да подмине нашия регион.“

Тези, които подкрепят хаоса в Близкия изток, целят разкол в ислямския свят: „Няма никакви съмнения, че тези, които по всякакъв начин се опитват да поддържат този хаос, имат като една от не най-маловажните си цели задълбочаването на разкола в ислямския свят. Това е абсолютно очевидно.“

Възраждане на идеите на нацизма

Идеологията и практиката на нацизма се реанимират в Германия и страните, които са се присъединили към „Хитлеровите пълчища“: „За огромно съжаление, сега тази идеология, както всъщност и практиката на нацизма, се реанимира включително – колкото и да е прискърбно – в Германия, а също и в онези страни, които задружно се присъединиха към Хитлеровите пълчища при нападението над Съветския съюз. Сега отново се опитват да ги обединят под тези прокълнати знамена за нанасяне на стратегическо поражение на нашата страна. Това, разбира се, са и прибалтийските страни, виждаме го и във Финландия, да не говорим за Украйна.“

Ръководството на европейските държави, съвместно с Володимир Зеленски, възнамерява да обедини европейските армии под знамената на нацизма: „Зеленски вече заяви, че е готов да оглави тази нова военна машина и да подготвя Европа за поредната война срещу Руската федерация, срещу нашата страна, както е било и през Първата световна, и при Наполеон, и при Хитлер. Силите се обединяват. При това, ако вземем предвид, че ръководството на Евросъюза характеризира действията на Зеленски като отстояване на европейските ценности – това означава само едно: че за пореден път искат да обединят европейските армии под знамената на нацизма. Защото нацизмът е това, с което активно се занимават Зеленски и неговият режим.“

Лидерството на Русия

Моралното лидерство на Русия на международната арена ще бъде търсено повече от всякога след края на настоящата криза: „Убеден съм, че запазваме моралното лидерство на международната арена, което винаги е било търсено. След приключването – надявам се, относително скоро на това, на което сме свидетели в момента, моралното лидерство ще бъде търсено повече от всякога.“

„На тази основа ще участваме съвместно и активно в процеса на изработване на контурите на бъдещата архитектура за равна и неделима сигурност в пространството на Евразия. Виждаме ОДКБ като структура, която би могла да стане една от носещите опори на такава архитектура на сигурността.“

Нови заплахи

Тези, които днес се опитват да доминират в света чрез разпалване на войни и сплашване, създават все нови и нови заплахи в Евразия: „Онези, които днес се опитват да доминират в света чрез разпалване на войни и избиване на мирни граждани за сплашване на цели народи, разбира се, създават все нови и нови заплахи, включително и за нашите страни, в нашето общо пространство.“

Разликата между ОДКБ и западните структури

Докато „Западът все по-често и все по-широко прибягва до нелегитимна употреба на сила, неоколониални методи на диктат и пряк грабеж“, страните от ОДКБ няма да се отклоняват от нормите на международното право: „Ние няма да се отклоняваме от универсалните норми на международното право, а напротив – ще се противопоставяме на опитите за тяхното подкопаване и на опитите за налагане на беззаконие в световните дела.“

В ОДКБ, за разлика от НАТО, няма никаква „строга дисциплина под натиск“: „Никаква дисциплина чрез принуда, каквато наблюдаваме в НАТО, не присъства в ОДКБ. Мисля, че всички вие можете да потвърдите това. И сега тази принудителна дисциплина се прехвърли и в Евросъюза, където никому неизбраната брюкселска бюрократия се опитва да изисква от правителствата на европейските страни, избрани от народите им, едни или други действия, които не се вписват в съгласуваните норми за работа на ЕС.“