Лицата на приемната грижа: Диляна и Иван, които се дадоха и получиха безкористна любов
Приемната грижа е отглеждане и възпитание на дете или няколко деца в семейна среда (семейство от двама съпрузи или при отделно лице), където те са настанени по реда на Закона за закрила на детето въз основа на договор. Отглеждането на дете в приемно семейство, гарантира основното му право да расте и да се развива пълноценно.
Приемната грижа има за цел да осигури за определен период от време сигурна и безопасна семейна среда на детето, която да допринесе за неговото пълноценно физическо, психическо и емоционално развитие; осигуряване на подкрепа на биологичните родители в кризисни ситуации; подготовка на детето за самостоятелен живот и развиване на социални умения; подготовка на деца, настанени в специализирана институция, за реинтеграция в биологичното семейство или осиновяване.
В поредицата “Лицата на приемната грижа” приемни родители разказват от първо лице и със свои думи своя опит.
Диляна и Иван Илиеви, гр. Сливен
За мен Приемната грижа е мисия. Тя спасява деца, дава им шанс да получат дом, топлина, обич и щастливо детство. Да бъдеш приемен родител в България не е лесно. Преминаваш през месеци на оценки, обучения и проверки, но е най-смисленото и човешко нещо, което можеш да направиш.
Да си приемен родител означава да дадеш любов, сигурност и шанс на дете в беда. Да отвориш сърцето и дома си за чуждо и непознато дете, което да стане част от теб, от семейството, от приятелите, от роднините, от средата. Всяко дете влязло в приемна грижа променя себе си, но променя и приемното семейство – обстановка, навици, всичко.
Приемен родител съм от 2018 година. В нашето семейство са били настанени осем деца. С всяко от тях ние израстваме повече, на всяко едно помним рождения ден, с всяко едно имаме чудесни спомени и интересни истории, с всяко едно се гордеем.
За мен да стана приемен родител бе една мечта. Получих и мечтаната работа – да седя в къщи, да ходя на разходки, да правя добри дела, да се грижа за дете, да спася дете от изоставяне.
Детето, което настаняват в дома ни, става част от нас още, когато го вземем. Получава любов, топлина, грижи. Ние растем заедно с него и то расте заедно с нас. Борим се заедно с трудностите. Чистата и безкористна обич, която получаваме, усмивката, с която те даряват е най-голямата отплата за нас. Те дават отговор на въпроса – „Защо го правя?”. Когато си намерят тяхното семейство, нашият дом обеднява, но един друг дом се е обогатил, сбъдната е една мечта, направили сме щастливо не само едно семейство, а един цял род, една общност. Щастливи сме и когато ни настаняват дете и когато го даваме на неговото семейство.
Всяко дете заслужава да бъде обичано. Приемната грижа е призвание. Тя се е посветила да осигури обич, топлина, грижа и бъдеще за децата в беда. Всяко дете заслужава сигурно и обичливо детство, а благодарение на приемната грижа техните мечти стават реалност.
Аз се гордея, че съм приемна майка!
Този материал е публикуван в сътрудничество с Агенцията за социално подпомагане по проект „Повишаване на капацитета на служителите на Агенцията за социално подпомагане във връзка с модернизирането на системите за социална закрила – Компонент 1“. Ако смятате, че приемната грижа е подходяща за Вас, може да се обърнете към Дирекция „Социално подпомагане” по местоживеене, където ще Ви бъде предоставена информация относно условията и реда за кандидатстване. Повече информацията можете да откриете и на адрес https://asp.government.bg/bg/priemnagrizha/



