Приемната грижа е отглеждане и възпитание на дете или няколко деца в семейна среда (семейство от двама съпрузи или при отделно лице), където те са настанени по реда на Закона за закрила на детето въз основа на договор. Отглеждането на дете в приемно семейство, гарантира основното му право да расте и да се развива пълноценно.

Приемната грижа има за цел да осигури за определен период от време сигурна и безопасна семейна среда на детето, която да допринесе за неговото пълноценно физическо, психическо и емоционално развитие; осигуряване на подкрепа на биологичните родители в кризисни ситуации; подготовка на детето за самостоятелен живот и развиване на социални умения; подготовка на деца, настанени в специализирана институция, за реинтеграция в биологичното семейство или осиновяване.

В поредицата "Лицата на приемната грижа" приемни родители разказват от първо лице и със свои думи своя опит.

Добринка Йорданова, гр. Видин

Казвам се Добринка Йорданова и от 2013 година съм приемен родител. Това не е просто статус или професия – това е призвание, кауза, която променя съдби. Моят профил е свързан с грижа за момичета от 2 до 18 години. За повече от десетилетие съм имала възможността и честта да бъда част от живота на няколко прекрасни деца, всяко със своята тъжна история, но и със своята сила, обич и желание за ново начало.

Първото дете, за което се грижих, беше 4-годишно момиченце, изведено от институцията „Дом, майка и дете“, където беше прекарало цяла година от живота си. Посрещнахме я у дома с топлина и отворени сърца. Живя с нас шест години – пълни със смях, предизвикателства, сълзи и прегръдки. Гледахме как расте, как се учи да се доверява, как се превръща в уверено и любопитно дете. По-късно, заедно с братчето си, беше осиновена от семейство в Италия. Това беше момент на радост, но и на прощаване – трудно, но изпълнено със смисъл.

Второто момиче, което дойде при нас, беше на 14 години. Живяла дълго в институция, недоверчива и затворена, но умна и чувствителна. Три години живя в нашето семейство, през които с много работа и разбиране започна да си възвръща увереността. След този период се върна в биологичното си семейство чрез процеса на реинтеграция – процес, който изискваше усилия от всички страни. Но знаех, че си тръгва по-силна и по-готова да отстоява себе си.

Третото дете, което посрещнахме, беше на 15 години и беше изведено поради домашно насилие. Тя беше уплашена, но решителна. Подкрепяхме я през трудностите на юношеството, заедно преминахме през училище, емоции, избори. Днес тя е млада, уверена жена – работи, живее в социално жилище и се справя сама. Не просто оцелявала, а изграждаща живота си.

А в момента сърцето и домът ми отново са отворени – грижа се за 4-годишно момиченце, с което започваме нова история. Тя още не знае, но вече променя нашия свят.

Приемната грижа не е лесна – изисква търпение, разбиране, емпатия и много любов. Но тя дава шанс – шанс за детство, за развитие, за бъдеще. Децата, изведени от семействата си или живели в институции, не са „проблемни“. Те са наранени, но способни да се възстановят, когато някой повярва в тях.

Този материал е публикуван в сътрудничество с Агенцията за социално подпомагане по проект „Повишаване на капацитета на служителите на Агенцията за социално подпомагане във връзка с модернизирането на системите за социална закрила – Компонент 1“. Ако смятате, че приемната грижа е подходяща за Вас, може да се обърнете към Дирекция „Социално подпомагане” по местоживеене, където ще Ви бъде предоставена информация относно условията и реда за кандидатстване. Повече информацията можете да откриете и на адрес https://asp.government.bg/bg/priemnagrizha/