Приемната грижа е отглеждане и възпитание на дете или няколко деца в семейна среда (семейство от двама съпрузи или при отделно лице), където те са настанени по реда на Закона за закрила на детето въз основа на договор. Отглеждането на дете в приемно семейство, гарантира основното му право да расте и да се развива пълноценно.

Приемната грижа има за цел да осигури за определен период от време сигурна и безопасна семейна среда на детето, която да допринесе за неговото пълноценно физическо, психическо и емоционално развитие; осигуряване на подкрепа на биологичните родители в кризисни ситуации; подготовка на детето за самостоятелен живот и развиване на социални умения; подготовка на деца, настанени в специализирана институция, за реинтеграция в биологичното семейство или осиновяване.

В поредицата “Лицата на приемната грижа” приемни родители разказват от първо лице и със свои думи своя опит.

Сюлбие и Емил Георгиев, гр. Русе

С мъжа ми сме утвърдено професионално приемно семейство от 2014 година. Профилът ни е за две здрави деца, без значение на пол или произход, от нула до три години. Единадесет деца минаха през нашия дом оттогава – всяко взето направо от родилния дом, всяко върнато после там, където му е мястото – при биологичното семейство или при осиновителите му.

Едно от тези деца обаче остана. И остава.

Настаниха я при нас през 2019 година – съвсем здраво бебе. През 2021 обаче забелязахме нещо не наред – оток в областта на шията, към дясното рамо. Момиченцето не можеше да обърне главичка надясно. Не чакахме нито ден. Тръгнахме веднага да търсим специализирана помощ.

Последваха месеци, които трудно бих описала накратко. Безброй прегледи. Хоспитализация – бях до нея през цялото време, не я оставих сама нито за час. Операция. Оказа се рядко генетично вродено туморно образувание. По-късно я приемаха неколкократно в детска клинична хематология и онкология във Варна, за да й назначат правилното лечение. Пътувах с нея всеки път. Не си представях друго.

Знам, че здравословното й състояние вече не отговаря на профила ни като семейство. Знам, че имахме право да спрем дотук. Но за нас не съществуваше такъв избор. Тя е нашето дете. Продължихме – и ще продължаваме.

Има трудности с движението на ръчичките и крачетата си. Трудно овладява емоциите си, реагира силно, направо от корен, на всичко, което я разстройва или изненадва. В Детско-юношеския център по психично здраве в Русе й поставиха диагноза – генерализирано разстройство на развитието, детски аутизъм.

Не знам да обясня с думи каква е връзката между нас двете. Знам само, че я усещам, и че тя расте по-спокойна, по-сигурна, когато съм до нея. Вярвам, че точно тази близост – тази сигурност, че има някой, който няма да я остави – й помага да се справя с всичко, което носи всеки ден.

Този материал е публикуван в сътрудничество с Агенцията за социално подпомагане по проект „Повишаване на капацитета на служителите на Агенцията за социално подпомагане във връзка с модернизирането на системите за социална закрила – Компонент 1“. Ако смятате, че приемната грижа е подходяща за Вас, може да се обърнете към Дирекция „Социално подпомагане” по местоживеене, където ще Ви бъде предоставена информация относно условията и реда за кандидатстване. Повече информацията можете да откриете и на адрес https://asp.government.bg/bg/priemnagrizha/.