Приемната грижа е отглеждане и възпитание на дете или няколко деца в семейна среда (семейство от двама съпрузи или при отделно лице), където те са настанени по реда на Закона за закрила на детето въз основа на договор. Отглеждането на дете в приемно семейство, гарантира основното му право да расте и да се развива пълноценно.

Приемната грижа има за цел да осигури за определен период от време сигурна и безопасна семейна среда на детето, която да допринесе за неговото пълноценно физическо, психическо и емоционално развитие; осигуряване на подкрепа на биологичните родители в кризисни ситуации; подготовка на детето за самостоятелен живот и развиване на социални умения; подготовка на деца, настанени в специализирана институция, за реинтеграция в биологичното семейство или осиновяване.

В поредицата “Лицата на приемната грижа” приемни родители разказват от първо лице и със свои думи своя опит.

Калинка Кашукеева, гр. Дупница

Казвам се Калинка Кашукеева и съм професионален приемен родител от 2013 година. Нямам собствени деца, но животът ме срещна с много деца, които имаха нужда от дом, грижа и човек до себе си. В момента отглеждам братче и сестриче на 8 и 10 години, а през годините през дома ми са преминали още девет деца.

Не обичам да говоря за това какво съм постигнала. За мен е по-важно как са се чувствали децата, докато са били при мен. Винаги съм се стараела да им дам спокойствие, сигурност и усещането, че са важни и обичани. Понякога това означава просто да ги изслушаш, друг път – да ги прегърнеш, а понякога – да бъдеш до тях, когато преминават през труден момент…

Като дългогодишен педагог знам, че всяко дете е различно. Всяко идва със своя история, със своите страхове, мечти и трудности. Затова се опитвам да намеря подход към всяко от тях – да му помогна да навакса в училище, да повярва в себе си и да открие в какво е добро. За мен е голяма радост, когато видя как едно дете започва да се усмихва по-често, да има повече увереност и да мечтае смело за бъдещето си.

Вярвам, че децата имат право да поддържат връзка със своите родители и близки, когато това е в техен интерес. Затова винаги съм съдействала за срещите им с роднини, както и с всички хора, които са важни за тях. Знам колко ценни са тези връзки и колко много означават за едно дете.

През годините някои от децата намериха своите осиновители, а други се върнаха при биологичните си семейства. Това винаги е емоционален момент… Радвам се за тях, дори когато раздялата е трудна. С част от децата продължаваме да поддържаме връзка и до днес. Не настоявам и не се натрапвам – оставям те сами да решат дали и кога имат нужда от мен. Но те знаят, че вратата ми винаги е отворена.

Приемната грижа не е просто работа за мен. Тя е отговорност, доверие и много обич. Всеки ден се уча от децата, които влизат в живота ми, и съм благодарна за възможността да бъда част от техния път, макар и понякога само за известно време.

Този материал е публикуван в сътрудничество с Агенцията за социално подпомагане по проект „Повишаване на капацитета на служителите на Агенцията за социално подпомагане във връзка с модернизирането на системите за социална закрила – Компонент 1“. Ако смятате, че приемната грижа е подходяща за Вас, може да се обърнете към Дирекция „Социално подпомагане” по местоживеене, където ще Ви бъде предоставена информация относно условията и реда за кандидатстване. Повече информацията можете да откриете и на адрес https://asp.government.bg/bg/priemnagrizha/.