Приемната грижа е отглеждане и възпитание на дете или няколко деца в семейна среда (семейство от двама съпрузи или при отделно лице), където те са настанени по реда на Закона за закрила на детето въз основа на договор. Отглеждането на дете в приемно семейство, гарантира основното му право да расте и да се развива пълноценно.

Приемната грижа има за цел да осигури за определен период от време сигурна и безопасна семейна среда на детето, която да допринесе за неговото пълноценно физическо, психическо и емоционално развитие; осигуряване на подкрепа на биологичните родители в кризисни ситуации; подготовка на детето за самостоятелен живот и развиване на социални умения; подготовка на деца, настанени в специализирана институция, за реинтеграция в биологичното семейство или осиновяване.

В поредицата “Лицата на приемната грижа” приемни родители разказват от първо лице и със свои думи своя опит.

Мирослава Иванова, гр. Перник

Приемен родител съм от 2013 година. През всички тези години домът ми се е превърнал във временно, но истинско място за обич, сигурност и грижа за деца, които имат нужда от спокойствие и топлина. Заедно с дъщеря ми сме избрали да вървим по този път и днес тя вече е млада жена, която много добре разбира какво означава да отвориш сърцето и дома си за едно дете. Тя е до мен във всичко – в ежедневните грижи, в радостите, в трудните моменти и в малките победи, които само едно дете може да донесе.

През годините сме се грижили за девет деца. Най-често при нас идват бебета – понякога още от родилното отделение. Може би именно в грижата за най-малките усещам себе си най-пълноценна. Свикнала съм с безсънните нощи, с тревогите около всяка температура, всяка усмивка, всяка нова крачка в развитието им. Домът ни не е голям, но в него винаги има място за едно бебе, за люлка, за прегръдка и за спокойствие.

Най-голямата ми сила винаги са били детските очи – моментът, в който едно дете започне да се чувства спокойно, да се усмихва и да усеща, че е обичано. Това ми дава смисъл и ме кара да продължавам.

Никога няма да забравя първото дете, което приехме – дете със синдром на Даун. Тогава имах много притеснения дали ще се справя, но с времето разбрах, че когато даваш грижа с любов и търпение, намираш сили и за най-трудните моменти. Това дете ме научи на много и остави специално място в сърцето ми.

Срещите с кандидат-осиновители винаги са много емоционални за мен. Важно ми е да разкажa всичко за детето – какво обича, как заспива, от какво се плаши, какво го успокоява. Вярвам, че когато хората се срещнат с едно дете, трябва да усетят не само информацията за него, а и неговия малък свят. Радвам се, че с много от семействата продължаваме да поддържаме връзка и след осиновяването. Получавам снимки, видеа, понякога и покани за гостуване. Това е щастие, което трудно може да се опише – да видиш как едно дете расте обичано и щастливо.

Този материал е публикуван в сътрудничество с Агенцията за социално подпомагане по проект „Повишаване на капацитета на служителите на Агенцията за социално подпомагане във връзка с модернизирането на системите за социална закрила – Компонент 1“. Ако смятате, че приемната грижа е подходяща за Вас, може да се обърнете към Дирекция „Социално подпомагане” по местоживеене, където ще Ви бъде предоставена информация относно условията и реда за кандидатстване. Повече информацията можете да откриете и на адрес https://asp.government.bg/bg/priemnagrizha/