Приемната грижа е отглеждане и възпитание на дете или няколко деца в семейна среда (семейство от двама съпрузи или при отделно лице), където те са настанени по реда на Закона за закрила на детето въз основа на договор. Отглеждането на дете в приемно семейство, гарантира основното му право да расте и да се развива пълноценно.

Приемната грижа има за цел да осигури за определен период от време сигурна и безопасна семейна среда на детето, която да допринесе за неговото пълноценно физическо, психическо и емоционално развитие; осигуряване на подкрепа на биологичните родители в кризисни ситуации; подготовка на детето за самостоятелен живот и развиване на социални умения; подготовка на деца, настанени в специализирана институция, за реинтеграция в биологичното семейство или осиновяване.

В поредицата “Лицата на приемната грижа” приемни родители разказват от първо лице и със свои думи своя опит.

Сабрие Селимова, с. Желязковец, общ. Самуил

Казвам се Сабрие Селимова и съм приемен родител от 2015 година. Когато станах приемен родител, не си поставях условия какво дете ще влезе в дома ми – момче или момиче, от какъв етнос е, каква е историята му. Знаех само едно – че има деца, които имат нужда от дом, от обич и от човек, който да не се отказва от тях.

През годините съм срещала различни деца и всяко от тях е носило своя болка. Имало е деца с агресия, с трудности в поведението, с големи пропуски в училище. Но зад всяко трудно поведение аз съм виждала едно дете, което е било наранено и което просто има нужда някой да му подаде ръка.

Първото момче, което дойде при нас, остана две години. Изживяхме много неща заедно, а след това беше осиновено в чужбина. Раздялата беше трудна… Винаги е трудно да изпратиш дете, което си обикнал. Но когато знаеш, че то има шанс за добро бъдеще и семейство завинаги, в сърцето ти остава спокойствие.

След това в дома ни дойде друго дете, което имаше сериозни здравословни проблеми. Беше претърпяло тежка операция на гръдния кош и имаше нужда от много грижи и подкрепа. Минахме през много прегледи, консултации и притеснения. Но най-трудно беше не здравословното му състояние, а болката, която носеше в себе си. Детето беше травмирано, имаше поведенчески проблеми и беше отхвърлено от връстниците си в училище. Това много ме болеше.

Не се отказахме от него нито за миг. Разговаряхме, подкрепяхме го, бяхме до него в добрите и в трудните дни. Поддържахме постоянна връзка с учителите и заедно търсехме начин да му помогнем. С времето започна да вярва повече в себе си и да гледа по-спокойно на света около себе си.

Днес той е завършил средното си образование и продължава да живее с нас. За мен това е голямо щастие. През годините средствата, които се събираха по неговата банкова сметка, бяха използвани единствено в негов интерес. Успяхме да закупим жилище в нашето село на негово име. Искахме да има сигурност, да знае, че има свое място и че бъдещето му е важно за нас. Защото приемната грижа не е само да се погрижиш за детето днес… Тя е и да мислиш за неговото утре.

Сега се грижим за момче, което вече е на около 15 години. Неговият път е много труден. То дойде при нас от друго приемно семейство след преживяно физическо насилие. После беше осиновено, след това разсиновено и отново се върна при нас в началото на 2018 година.

Макар че се връщаше в познат дом, периодът на адаптация беше много тежък. Беше преживяло твърде много разочарования за едно дете. Имаше моменти на гняв, на затваряне в себе си, на недоверие. Имаше дни, в които сякаш ме отблъскваше… Но аз знаех, че това не е лошо дете. Това беше дете, което се страхуваше от нова болка и от ново изоставяне.

Затова останах до него. Ден след ден. С много търпение, разговори и обич. Постепенно започнахме да се доверяваме един на друг. Днес той е силно привързан към мен, чувства се приет и споделя с мен тревогите и радостите си. Изгради добри социални и трудови навици и виждам колко много е израснал като човек.

Имаше и трудни моменти в училище. Често влизаше в конфликти с връстниците си. Винаги съм отстоявала интересите му, разговаряла съм с учителите, но и с него самия. Опитвала съм се да му показвам кое е правилно и кое не, без да го осъждам. Защото децата имат нужда някой да поставя граници, но и да остане до тях, когато грешат.

Приемната грижа ме научи на много неща. Най-вече, че всяко дете, колкото и трудно да изглежда понякога, има нужда от едно и също – да бъде прието, разбрано и обичано. И когато едно дете започне да вярва, че няма да се откажеш от него, тогава започват да се случват най-хубавите промени…

Този материал е публикуван в сътрудничество с Агенцията за социално подпомагане по проект „Повишаване на капацитета на служителите на Агенцията за социално подпомагане във връзка с модернизирането на системите за социална закрила – Компонент 1“. Ако смятате, че приемната грижа е подходяща за Вас, може да се обърнете към Дирекция „Социално подпомагане” по местоживеене, където ще Ви бъде предоставена информация относно условията и реда за кандидатстване. Повече информацията можете да откриете и на адрес https://asp.government.bg/bg/priemnagrizha/.