Приемната грижа е отглеждане и възпитание на дете или няколко деца в семейна среда (семейство от двама съпрузи или при отделно лице), където те са настанени по реда на Закона за закрила на детето въз основа на договор. Отглеждането на дете в приемно семейство, гарантира основното му право да расте и да се развива пълноценно.

Приемната грижа има за цел да осигури за определен период от време сигурна и безопасна семейна среда на детето, която да допринесе за неговото пълноценно физическо, психическо и емоционално развитие; осигуряване на подкрепа на биологичните родители в кризисни ситуации; подготовка на детето за самостоятелен живот и развиване на социални умения; подготовка на деца, настанени в специализирана институция, за реинтеграция в биологичното семейство или осиновяване.

В поредицата “Лицата на приемната грижа” приемни родители разказват от първо лице и със свои думи своя опит.

Маргарита и Петър Георгиеви, гр. Сливен

Приемни родители сме от 2017 година. Приемната грижа е като биологичното родителство, но с тази разлика, че е по-отговорно.

За мен това не е просто работа или ангажимент. Това е призвание, което се живее всеки ден. Приемната грижа променя не само живота на детето, но и живота на цялото семейство. Тя те учи на търпение, съпричастност и безусловна обич. Учи те да даваш, без да очакваш нещо в замяна.

Приемна грижа е работа, в която се включва цялото семейство. Ние отваряме домовете и сърцата си, за да дадем на едно дете сигурност, обич, топлина и шанс за истинско детство. Всяко дете заслужава да бъде обичано.

Когато едно дете прекрачи прага на дома ни, то носи със себе си своята история, макар понякога да е твърде малко, за да я разкаже. Затова се стараем първо да му дадем спокойствие и усещане за сигурност. Искаме да почувства, че е на място, където е защитено, където някой ще откликне на плача му, ще се зарадва на усмивката му и ще бъде до него всеки ден.

Полагам грижи за деца от 0 до 3 години. Досега съм отгледала 12 деца. Осем от тях са щастливо осиновени в България, а три от тях са реинтегрирани в биологичните семейства. Много си харесвам работата и ми доставя удоволствие да се грижа за децата. Да ги глася, да ги глезя и да си ги гушкам.

Най-хубавото в ежедневието ми са малките неща – първата усмивка, първите несигурни крачки, първите думички. Радвам се на всяко постижение, колкото и малко да изглежда то за другите. В тези моменти виждам как децата растат, развиват се и започват да гледат на света с повече доверие и любопитство.

Има и емоционални моменти. Разделите са трудни - както ние се привързваме към децата, така и те към нас. Успокоява ме това, че имат семейства завинаги.

Няма как след толкова споделени дни, безсънни нощи, усмивки и прегръдки раздялата да не боли. Понякога плача, когато изпращам дете към новия му дом. Но това са сълзи, в които има и радост. Защото знам, че то получава своя шанс да расте в семейство, което ще бъде негово завинаги. А това е най-важното.

И може би точно това е най-смислената част от приемната грижа. Децата продължават по своя път, а ние пазим спомените за тях в сърцата си. Помним първите им усмивки, любимите им играчки, смешните им навици и всички онези малки моменти, които са ни накарали да ги обикнем. Те може и да не си спомнят за нас, когато пораснат, но аз вярвам, че ще носят със себе си нещо много важно – усещането, че в един важен момент от живота им са били обичани, желани и защитени. И това ми е достатъчно.

Този материал е публикуван в сътрудничество с Агенцията за социално подпомагане по проект „Повишаване на капацитета на служителите на Агенцията за социално подпомагане във връзка с модернизирането на системите за социална закрила – Компонент 1“. Ако смятате, че приемната грижа е подходяща за Вас, може да се обърнете към Дирекция „Социално подпомагане” по местоживеене, където ще Ви бъде предоставена информация относно условията и реда за кандидатстване. Повече информацията можете да откриете и на адрес https://asp.government.bg/bg/priemnagrizha/.