Приемната грижа е отглеждане и възпитание на дете или няколко деца в семейна среда (семейство от двама съпрузи или при отделно лице), където те са настанени по реда на Закона за закрила на детето въз основа на договор. Отглеждането на дете в приемно семейство, гарантира основното му право да расте и да се развива пълноценно.

Приемната грижа има за цел да осигури за определен период от време сигурна и безопасна семейна среда на детето, която да допринесе за неговото пълноценно физическо, психическо и емоционално развитие; осигуряване на подкрепа на биологичните родители в кризисни ситуации; подготовка на детето за самостоятелен живот и развиване на социални умения; подготовка на деца, настанени в специализирана институция, за реинтеграция в биологичното семейство или осиновяване.

В поредицата "Лицата на приемната грижа" приемни родители разказват от първо лице и със свои думи своя опит.

Иванка и Илия Илиеви, с. Калитиново, общ. Стара Загора

" Ние сме приемно семейство 2014 година. Същата година ни настаниха момче на 4 години, което дойде от Дом за деца, където е било 1 година. Беше трудно, защото, когато дойде вкъщи то започна да се връща назад във времето и се превърна в едно малко дете на 1-2 година. Аз го хранех, помагах за хигиената, искаше да се гушка, ревнуваше ме от всички, които бяха около мене. Но с времето всичко се успокои, после тръгна на училище и аз разбрах, че детето имаше музикален талант и го записахме в Музикалното училище. Така изминаха 8 години. Стана едно добро, умно, талантливо дете. Осиновиха го в Америка, където учи музика и практикува.

След него – 2022 г., дойде едно момиче на 7 години. Не знаеше нито една дума на български език, разговаряше само на ромски и турски език, но пък беше много лъчезарно и красиво дете, бързо свикна с нас, много бързо се научи да чете, да пише, да се държи добре на училище. След години и няколко месеца я осиновиха и сега е в София в професорско семейство, много добре се учи и е едно щастливо дете!

През 2023 г. дойде момче, което беше с черепно-мозъчна травма. С него беше много трудно, защото го вземахме направо от „Хирургията“ след операция. Трябваше да спазва диета, да се пази от слънце; не трябваше да се говори на висок тон, да бяга, да се изморява; не трябваше да се гледа телевизия или в телефон - просто си беше едно голямо изпитание, но се справихме взаимно и сега той е при своите хора.

През 2024 г. дойде момиче - на 8 години. Много трудно свиква с хигиената, с учението, изпълняване на задълженията, свързани с хранене, учене, занимания и всички неща, с които се занимават всички други деца, защото е била с родителите си да проси и да събира от контейнерите храна и дрехи. След година тя се променя и се адаптира към новият си живот малко бавно, но се справя лека полека.

Да, трудно е, но не е невъзможно, всичко се постига с желание и добра воля и най-вече любов към тези деца - изоставени и изтормозени.

И така, бих писала с часове за тези деца, но аз съм сигурна, че човек е призван за това нещо, не на всеки му е отредено да се занимава с това и да носи тази професия „приемен родител“, не е за всеки - да, истина е.

Защото във всяко едно дете има и частица от нас и тя остава в тях през целия им земен живот. А ние, които я даваме тази частица, трябва да знаем, че не е напразна, че е имало защо да изживеем с годините си с една голяма любов неказана само, но и изпълнена в нашият вселенски живот и сме дали по една прашинка и от нашият земен живот."

Този материал е публикуван в сътрудничество с Агенцията за социално подпомагане по проект „Повишаване на капацитета на служителите на Агенцията за социално подпомагане във връзка с модернизирането на системите за социална закрила – Компонент 1“. Ако смятате, че приемната грижа е подходяща за Вас, може да се обърнете към Дирекция „Социално подпомагане” по местоживеене, където ще Ви бъде предоставена информация относно условията и реда за кандидатстване. Повече информацията можете да откриете и на адрес https://asp.government.bg/bg/priemnagrizha/