Приемната грижа е отглеждане и възпитание на дете или няколко деца в семейна среда (семейство от двама съпрузи или при отделно лице), където те са настанени по реда на Закона за закрила на детето въз основа на договор. Отглеждането на дете в приемно семейство, гарантира основното му право да расте и да се развива пълноценно.

Приемната грижа има за цел да осигури за определен период от време сигурна и безопасна семейна среда на детето, която да допринесе за неговото пълноценно физическо, психическо и емоционално развитие; осигуряване на подкрепа на биологичните родители в кризисни ситуации; подготовка на детето за самостоятелен живот и развиване на социални умения; подготовка на деца, настанени в специализирана институция, за реинтеграция в биологичното семейство или осиновяване.

В поредицата “Лицата на приемната грижа” приемни родители разказват от първо лице и със свои думи своя опит.

Валентина и Ангел Тачеви, гр. Чипровци

Аз съм Валентина, а с мъжа ми сме професионално приемно семейство от 2012 година. Оттогава през нашия дом преминаха пет деца. Всяко от тях доведе своя собствена история, свои страхове, своя нужда от обич – и всеки път се учехме отново как да бъдем точно тези, от които то има нужда.

Едно от момичетата остана при нас близо седем години. Гледахме я как расте – не само физически, а като личност. Тя откри таланти в себе си, участваше в училищни и общностни изяви, показа на какво е способна. Но имаше и трудни моменти – избухваше, трудно приемаше правилата, носеше в себе си гняв, който не винаги успяваше да овладее. Работихме с психолози, семейни консултанти, различни специалисти. На среща с психиатър получи диагноза – разстройство на привързаност в детството, дезинхибиран тип. Не се отказахме от нея. Записахме я в международния регистър за осиновяване и когато се появи кандидат-осиновителка, започнахме да я подготвяме – включително с частни уроци по английски. Искахме прехода да мине леко, без стрес, без чувство на загуба. И се получи.

После в дома ни дойде друго момиче. С нея вървяхме напред стъпка по стъпка – усвояваше учебния материал, ставаше все по-самостоятелна в ежедневието си. През цялото време пазехме връзката й с биологичната майка жива, не я прекъсвахме. Вярвам, че това има значение. Накрая момичето се завърна в семейството си – реинтегрирано, но с повече умения и по-подготвено за живота.

През 2022 година за около девет месеца отгледахме още едно момиче, което също се прибра обратно в биологичното си семейство.

Следващата година дойде дете с истински предизвикателства пред нас – момиче със спастична церебрална парализа и дясностранна хемипареза, с 75% степен на увреждане. С нея имахме много работа, но и много радост. Научих я да кара колело. Да управлява тротинетка. Да плува с пояс. Дори танцувахме заедно народни танци! Започна да чете по-уверено, да разказва, да смята. И отново – срещи с биологичното семейство, отново подготовка, отново връщане у дома.

От август 2024 година при нас е едно момче. В началото страдаше от сомнамбулизъм – ставаше нощем, а ние трябваше да го научим да заспива спокойно и самостоятелно. Постепенно се получи. Сега е второкласник, учи с известни затруднения, но не е сам в това – подкрепям го всеки ден, в ученето, в емоциите му, в физическото му развитие.

За всяко дете, минало през нашия дом, съм се старала да дам най-доброто от себе си – грижа, търпение, отговорност. Мисля, че точно това е смисълът на тази работа: да си насреща, когато детето има нужда от теб, колкото и дълго да продължи това.

Този материал е публикуван в сътрудничество с Агенцията за социално подпомагане по проект „Повишаване на капацитета на служителите на Агенцията за социално подпомагане във връзка с модернизирането на системите за социална закрила – Компонент 1“. Ако смятате, че приемната грижа е подходяща за Вас, може да се обърнете към Дирекция „Социално подпомагане” по местоживеене, където ще Ви бъде предоставена информация относно условията и реда за кандидатстване. Повече информацията можете да откриете и на адрес https://asp.government.bg/bg/priemnagrizha/.