Приемната грижа е отглеждане и възпитание на дете или няколко деца в семейна среда (семейство от двама съпрузи или при отделно лице), където те са настанени по реда на Закона за закрила на детето въз основа на договор. Отглеждането на дете в приемно семейство, гарантира основното му право да расте и да се развива пълноценно.

Приемната грижа има за цел да осигури за определен период от време сигурна и безопасна семейна среда на детето, която да допринесе за неговото пълноценно физическо, психическо и емоционално развитие; осигуряване на подкрепа на биологичните родители в кризисни ситуации; подготовка на детето за самостоятелен живот и развиване на социални умения; подготовка на деца, настанени в специализирана институция, за реинтеграция в биологичното семейство или осиновяване.

В поредицата “Лицата на приемната грижа” приемни родители разказват от първо лице и със свои думи своя опит.

Теменужка Панчева, гр. Дупница

Казвам се Теменужка и вече дванадесет години съм приемна майка. Десет деца съм приемала през тези години – всяко едно от тях остави нещо в мен, и аз, дано, съм оставила нещо в тях.

Родих едно дете – моята дъщеря. Но днес имам три прекрасни дъщери! Едната от тях дойде при мен, когато сестра ми не можа да се справи и реши да я остави… а аз не можех да го допусна. Взех я. И после – момичето, което ми дадоха за отглеждане на десет години… то порасна, стана студентка, вече е пълнолетно и можеше да си тръгне отдавна. Но не си тръгна. Остана при мен, защото това е неговият дом.

Мисля си често защо стана всичко това с мен. И се връщам назад – аз самата съм расла в Дом за деца, лишени от родителски грижи. Знам какво е да нямаш майка до себе си вечер. Знам какво е усещането да чакаш някой да дойде за теб. Затова, мисля, тръгнах по този път – да съм аз тази, която идва.

Най-често вземам бебета и съвсем малки деца. Сега при мен е едно дете – на година и няколко месеца. Взех го направо от родилния дом… с кривички стъпалца, с изразен хипертонус в ръчичките и крачетата. Не беше лесно. Операция, после манипулации, прегледи, изследвания… Ходим на рехабилитация, колкото трябва – и повече. Говоря непрекъснато с лекарите, със специалистите, слушам всеки техен съвет и го изпълнявам, защото искам то да проходи истински, да настигне другите деца, да има детство.

За мен това не е работа. Всяко дете, което влезе през тази врата, получава каквото имам – грижа, внимание, обич. Това е моята мисия.

Този материал е публикуван в сътрудничество с Агенцията за социално подпомагане по проект „Повишаване на капацитета на служителите на Агенцията за социално подпомагане във връзка с модернизирането на системите за социална закрила – Компонент 1“. Ако смятате, че приемната грижа е подходяща за Вас, може да се обърнете към Дирекция „Социално подпомагане” по местоживеене, където ще Ви бъде предоставена информация относно условията и реда за кандидатстване. Повече информацията можете да откриете и на адрес https://asp.government.bg/bg/priemnagrizha/.