Приемната грижа е отглеждане и възпитание на дете или няколко деца в семейна среда (семейство от двама съпрузи или при отделно лице), където те са настанени по реда на Закона за закрила на детето въз основа на договор. Отглеждането на дете в приемно семейство, гарантира основното му право да расте и да се развива пълноценно.

Приемната грижа има за цел да осигури за определен период от време сигурна и безопасна семейна среда на детето, която да допринесе за неговото пълноценно физическо, психическо и емоционално развитие; осигуряване на подкрепа на биологичните родители в кризисни ситуации; подготовка на детето за самостоятелен живот и развиване на социални умения; подготовка на деца, настанени в специализирана институция, за реинтеграция в биологичното семейство или осиновяване.

В поредицата “Лицата на приемната грижа” приемни родители разказват от първо лице и със свои думи своя опит.

Виктория и Стоян Стоянови, Ботевград

Аз съм Виктория, а с мъжа ми Стоян сме професионални приемни родители от 2016 година.

Първото дете, което дойде при нас, беше момче – Богомил. Беше 2017 година. Преди да стигне до нас, е минал през институции, и през цялото това време никой от биологичното му семейство не го е посетил. Нито веднъж. Като си помисля за това... не мога да го побера в главата си.

Осем години вече се грижим за него. За здравето му, за възпитанието му, за обучението му – но най-вече за това да се чувства спокоен, обичан. Има си своя стая, свои вещи, телефон, колело, дрехи за всеки сезон. Всяка година го водехме поне на две почивки – на море, на ски, на палатка край Искър, на село в Ловешко. Гледахме го как расте... и някак неусетно, през 2024-та, стана пълнолетен.

Не искам да звучи все едно е било лесно. Не беше. Тийнейджърските години дойдоха с притеснения, с тревоги, с моменти, в които просто не знаехме как да постъпим. Богомил търсеше себе си – питаше се кой е, откъде идва, къде му е мястото. Имаше периоди, в които всичко ни се струваше несигурно, дори плашещо. Но не се отказахме. Просто продължихме – с търпение, с разговори, понякога с една разумна строгост, когато трябваше.

През 2024 година подадохме заявление да променим профила си – искахме да продължим да се грижим за него до двадесетата му година, докато завърши училище. В момента е дванадесети клас, в Търговската професионална гимназия в Ботевград.

Виждам как е с мен – доверява ми се, говори ми, търси ме. Изгражданата с годините близост е истинска, усещам я всеки ден. Той знае, разбира се, че не сме му биологични родители. Никога не сме крили това. Но връзката помежду ни е жива, топла, истинска – с толкова труд изградена, но заслужаваща всяка минута.

Спокоен е около нас. Спокоен е и с по-малкия ни син, и с цялото ни разширено семейство. За мен точно това е доказателството, че нещо сме направили както трябва – че сме успели да му дадем дом, не просто покрив.

Този материал е публикуван в сътрудничество с Агенцията за социално подпомагане по проект „Повишаване на капацитета на служителите на Агенцията за социално подпомагане във връзка с модернизирането на системите за социална закрила – Компонент 1“. Ако смятате, че приемната грижа е подходяща за Вас, може да се обърнете към Дирекция „Социално подпомагане” по местоживеене, където ще Ви бъде предоставена информация относно условията и реда за кандидатстване. Повече информацията можете да откриете и на адрес https://asp.government.bg/bg/priemnagrizha/.