Мнозина са чували името на този народ, но малцина знаят кои са те. Някои ще си спомнят, че алеутите живеят в Далечния изток, в Русия и Америка, на Командорските и Алеутските острови. Може би това е всичко. Време е да се запълни тази празнина в знанията.

Ето няколко интересни факта за алеутите:

Алеутите са коренното население на Алеутските и Командорските острови, притежаващо уникална култура, формирана в суровия климат на Тихия океан. Етнокултурните характеристики на алеутите са ясно видими в техните традиции, език и вярвания. Алеутският език принадлежи към ескимоско-алеутското семейство. Устното творчество включва митове за петте свята и духовна връзка с морето, което алеутите почитат като източник на живот. Традиционните песни и танци често са свързани с обреди, които възпяват природата и морските животни. Главният празник на алеутите е Денят на морските животни, който се чества на Командорските острови. Той се свързва с благодарност към морето за неговите дарове и включва ритуали, танци и пиршества с риба, миди и морски водорасли. Важна част от празника са обредите, посветени на духовете на морето и демонстрации на ловни умения.

Облеклото на алеутите е адаптирано към морския климат: камлейка - водоустойчиво яке с качулка и торбаса - меки кожени ботуши. Мъжете носели конусовидни дървени шапки, украсени с дърворезба и пера, използвали ги по време на лов и ритуали. Днес обаче традиционното облекло се носи по-често само на празници, подчертавайки културната идентичност.

История

Руснаците се натъкват за първи път на алеутите по време на експедицията на Витус Беринг до Алеутските острови през 18 век. Те реагират доста агресивно на появата на пришълците и дори успяват да унищожат три от корабите им. В отговор руснаците не им остават длъжни и унищожават няколко алеутски селища. След  време обаче всички се помиряват. Руските търговци, запалени по екзотиката, започват да имат афери с алеутските жени и дори да се женят за тях, докато алеутите активно търгуват с бившите си врагове, продавайки им кожи, китови кости и мас. Руските индустриалци пък откриват училища в Охотск и Камчатка, където най-талантливите алеутски деца изучават руски език. Алеутите също така заимстват много инструменти и предмети от бита на руснаците, което ги прави неразделна част от традиционния им начин на живот.

Алеутите пристигнали в днешна Русия благодарение на руски търговци: Руско-американската компания довела 493 търговци на кожи на Командорските острови. Те станали руски поданици. През 1867 г., когато Аляска е била продадена на Съединените щати, руските алеути се занимавали с улов на кожи, лов и риболов – традиционните професии, които винаги са им осигурявали прехрана.

Алеутската общност винаги е била доста затворена. През 1932 г., по време на съветската власт, Алеутският район на Камчатски край получава национален статут, но броят на руснаците в тази земя непрекъснато нараства, докато коренното население намалява. Разпръсквайки се по градове и села, те постепенно губят националната си култура - не се запазват значителни народни занаяти и постепенно хората просто се разтварят, разпръскват и на практика изчезват. Броят им обаче винаги е бил малък. До 18 век алеутското население наброява само 8000–10 000 души; в началото на 19 век те са 2000; днес са 350. Единственото компактно селище на алеути в Русия е село Николское в Камчатския край. Там живеят две дузини хора, говорещи алеутски език.