Не можеш да градиш конкурентоспособност върху бедността на собствените си работници. Това не е капитализъм на бъдещето, това е феодализъм на миналото, коментира синдикалистът от КНСБ

Вчера станахме свидетели на поредния координиран десант срещу доходите на българските граждани. От едната страна - Фискалният съвет с пакет от „рестрикции“, от другата - едрият капитал в лицето на г-н Кирил Домусчиев. Синхронът им е толкова съвършен, че човек би си помислил, че са писали тезите си на една и съща маса.

Всъщност, откакто е създаден през 2015 г., аз не помня година, в която Фискалният съвет да не е поискал затягане на коланите дори когато отчитахме излишъци по салдото. За тези хора икономиката е замръзнала картина. Те не разбират, че държавата не е фирма, която просто „реже разходи“. Държавата е двигател. Когато спреш горивото (доходите на хората), двигателят блокира. Тяхната догма е неолиберална класика, „Намалете или замразете заплатите, за да спасим бюджета“.

Когато режеш доходи, убиваш потреблението. Когато убиеш потреблението, бизнесът спира да продава. Когато бизнесът спре да продава, в хазната влизат по-малко данъци. Резултатът? Още по-голям дефицит и още по-бедни хора. Това ли е „експертизата“? Колкото до г-н Домусчиев, неговата позиция е логична за един работодател. Той е научен да гледа личния интерес и печалбата. Но икономиката на една нация не е цех за производство. Не можеш да градиш конкурентоспособност върху бедността на собствените си работници. Това не е капитализъм на бъдещето, това е феодализъм на миналото. Жалко е, че години наред ни подхвърлят лозунги за „великата либерална държава“, докато всъщност ни предлагат държава, която абдикира от хората си.

Искам да им кажа нещо като макроикономист. Има два начина да балансираш един бюджет. Единият е по „лесния“ начин на Фискалния съвет, като бръкнеш в джоба на работещия. Другият е по умния начин, чрез справедлива данъчна система и преразглеждане на раздутите капиталови програми, където често потъват милиарди без реален ефект върху БВП. Защо никой от тях не говори за експанзивна фискална политика? Защо не говорят за инвестиции в човешкия капитал, които генерират растеж? Защото е по-лесно да си теоретик в кабинет, отколкото да разбереш, че икономиката са хората, а не сухите таблици.

За разлика от тези чиновници, аз излизам от кабинета си и се виждам постоянно с хората. И сега ще го кажа като синдикалист вече. Ние няма да позволим за пореден път българският работник да бъде изкупителната жертва на грешни макроикономически модели! Битката за доходите не е просто социална, тя е битка за оцеляването на българската икономика. Време е да спрем да вярваме на плашила. Икономиката трябва да работи за хората, а не хората да умират за статистиката.