В момента имаме един търговско-съсловен модел, който някои нанаричат здравно- осигурителен, и в който е по- лесно да откриеш частна болница, отколкото адекватно лечение, написа бившият социален министър и директор на Агенцията за хората с увреждания

Здравеопазване и здравноосигурителна система са две понятия, на които в България се поставя знак на равенство, но дали това е така?
Най-общо казано, здравеопазване означава лекуване, докато здравно осигуряване означава финансиране на този процес. Ето защо, когато говорим за реформа следва да се направи разлика какво точно реформираме, лечението или неговото финансиране.
В първия случай, реформа означава прилагане на нови методи и подходи за лечение на заболяванията и предотвратяване на тяхното настъппване, и тази реформа е изцяло в ръцете на медиците. Що се касае до реформа на здравноосигурителния модел, то това е ангажимент на цялото общество. За разлика от модела ,,Семашко", при който организацията и финансирането на здравеопазването е ангажимент изцяло на държавата, здравното осигуряване от своя страна предполага активно включване на лекуваните лица в този процес чрез внасяне на осигурителни вноски и осъществяване на контрол за тяхното изразходване от самите тях. Именно контролът беше основният мотив за въвеждането на здравно осигурителния модел.
За съжеление, в България смяната на модела беше опорочен и то в няколко насоки. Първа жертва на промяната беше доболничната помощ. Изчезването на поликлиниките и замяната им с личните лекари, а в последствие и ДКЦ, по същество насочи целият поток от пациенти главно към спешната помощ, която очевидно няма както капацитета, така и отговорностите към доболничната помощ като профилактика, ваксинации, рехабилитация и т.н.. Вместо специалисти по отделните болести, които предлагаха поликлинниките се появиха универсалните лични лекари с по хиляди пациенти, за които отговарят и доболничната помощ 24/7 се превърна в нещо, до което болшинството българи просто нямат достъп.
На следващо място болничните заведения бяха заменени от търговски дружества, а здравето стана стока, с което беше променена парадигмата за гарантиране на общественото здраве.
И сега, да се върнем към същността на здравното осигуряване. Изброените до тук промени очевидно нямат нищо общо с неговите основни принципи. Нещо повече. По същество НЗОК се превърна във филиал на МФ, а нейният бюджет се съгласува формално с Надзорният й съвет и реално с Лекарския съюз. Основният аргумент за промяната на системата, а именно контролът за изразходването на осигурителните вноски, по същество се осъществява формално и неефективно далеч от погледа на осигурените лица.
По същество в момента имаме един търговско-съсловен модел, който някои нанаричат здравно- осигурителен, и в който е по- лесно да откриеш частна болница, отколкото адекватно лечение.
P. S. Този пост е написан с уважение към труда на лекарите, които за съжеление от лечители се превърнаха в наемни работници на търговски дружества с всички произтичащи от това последствия. Повод е и усилието на един млад човек да повдигне завесата над финансовите абсурди в системата и неадекватната реакция на заинтересуваните страни, които коментират на глас колко пари още им трябват, но оглушително мълчат, когато става въпрос как се харчат те.

От Фейсбук, заглавието е на ЗЕМЯ