30 секунди агресия в Енергийната комисия могат да струват на България близо 3 милиарда лева, бе коментарът на вицепремиера по повод скандалното заседание в предишния парламент при избора на особен управител на "Лукойл"

За счетоводни хватки на ГЕРБ с парите за завода на „Райнметал“ у нас разказа вицепремиерът и министър на икономиката Александър Пулев пред БНТ.

Преди дни той и премиерът Румен Радев се срещнаха с изпълнителния директор на немския концерн, който ще строи завод у нас.

По думите на Пулев правителството рестартира разговорите с „Райнметал“ и започва от „празен бял лист“, защото кабинетът „Борисов“ не е оставил договорености, които да защитават българския интерес, нито реална проектна и финансова готовност.

„Те не са имали никаква преговорна позиция. Целият процес е бил една индулгенция, включен е целият политически апарат, за да отворят отново някак контактите на Борисов в Западна Европа, но това не се случи. Няма нито една договореност, която да защитава българския интерес“, заяви министърът.

Пулев посочи, че „Райнметал“ е изпълнил поетите до момента ангажименти, докато от българска страна са установени сериозни структурни дефицити. По думите му липсват финансова обосновка, яснота за параметрите на инвестицията и реално обезпечаване на средствата.

„Пари категорично няма – не са били заложени такива. Няма финансова обосновка за финансовите параметри и за обекта на инвестиционното намерение. В един момент от 400 млн. евро задължение като инвестиционен характер и сума от страна на българското правителство тази сума набъбва до близо 700 млн. евро“, каза Пулев.

Така задължението на българската държава достига около 1,5 млрд. лева, срещу които в бюджета са били записани едва 180 млн. лева, и то само формално.


Министърът даде пример със серия от трансакции, които определи като „цинични и симулативни действия“ на тогавашния финансов министър Теменужка Петкова и правителството на Бойко Борисов.

„Залагат се 180 млн. лева в бюджета, които след серия от трансакции стигат до ВМЗ – Сопот, партньора на „Райнметал“ в бъдещото съвместно дружество. Парите се превеждат от централния бюджет към ВМЗ под формата на увеличение на капитала. Буквално преди да бъдат осчетоводени и вписани в Търговския регистър, те се връщат от ВМЗ под формата на дивидент обратно към централния бюджет“, обясни Пулев.


Според него схемата е имала две основни цели – да заблуди европейските партньори, че България разполага с първоначален капитал за инвестицията, и да заблуди българските граждани чрез „масажиране“ на бюджетния дефицит със счетоводни хватки.

„Тук категорично трябва да кажем: ние не сме като вас. Затова не приемаме всичките ви съвети по време на бюджетната комисия. Ние няма да манипулираме българските граждани, няма да използваме счетоводни трикове и няма да се крием зад гърба на стратегическите партньори“, заяви икономическият министър.


Пулев вече обяви пред ресорната парламентарна комисия, че за проекта няма осигурени средства, а на съвместен брифинг с ръководството на „Райнметал“ посочи, че почти нищо не е било свършено. След това Теменужка Петкова заяви от парламентарната трибуна, че в проектобюджета за 2026 г. на кабинета „Желязков“ са били предвидени над 600 млн. евро за проекта.

По думите на Пулев към момента няма подписано споразумение, нито е създадено съвместно дружество между ВМЗ – Сопот и „Райнметал“. Въпреки това предишното правителство е започнало разговори с „Хидрострой“ и „Главболгарстрой“.


На въпрос дали вижда корупционен мотив, министърът отговори:

„Прозирам ниво на некадърност и нечистоплътен процес зад гърба на важни за нас стратегически партньори.“

Първоначалната концепция е предвиждала изграждането на два завода за барут и един за боеприпаси към ВМЗ – Сопот. Сега правителството ще предоговори цялостната концепция. Представители на оръжейния бранш са потвърдили, че страната със сигурност се нуждае от производство на барут, за да бъдат снабдявани българските военни заводи.

Пулев разкри още, че предложеният от България терен е горист и дори не е собственост на ВМЗ.

Правителството ще се опита да разшири проекта, така че той да не се ограничава само до производството на барут и боеприпаси. Ще бъде разгледано цялото портфолио на „Райнметал“, включително възможностите за изграждане на логистичен център и производство на автомобили, дронове или друга военна техника.

В интервюто Пулев коментира и рафинерията „Лукойл“, като категорично заяви, че тя не преработва руски петрол. Правителството вече е подало необходимите искания за продължаване на дерогациите, след като САЩ удължиха с още един месец отлагането на санкциите, свързани с активите на „Лукойл“.

„Подадохме нужните документи заедно с експертите от Министерството на енергетиката. Имахме редица официални и неофициални срещи по темата. Смятам, че българското правителство, чрез института на особения търговски управител, във всеки момент е спазвало изискванията на дерогацията“, каза министърът.

Пулев обясни, че след законодателна инициатива на „Прогресивна България“ министърът на икономиката вече има формален достъп до информацията за дейността на рафинерията. Той се е запознал с портфолиото на доставчиците и според него всяка от фирмите отговаря на санкционните изисквания. Географскисправочни ресурси

„Не сме били в нарушение в нито един момент“, подчерта той.

Все още се очаква анализът на работата на предишния особен търговски управител Румен Спецов, като е насрочен и международен одит.

„Прогресивна България“ е внесла промени в Закона за нефтените продукти, с които обектите на „Лукойл“ да бъдат обявени за обекти с национално стратегическо значение.

Пулев предупреди, че ако рафинерията спре да работи или контролът върху нея бъде поет от руски собственици, България може да попадне под санкционен натиск от САЩ и Великобритания.

„Представете си, ако рафинерията спре да работи утре. Ако влязат руски собственици, санкциите започват да чукат на вратата. Тогава ще има истински демарш от британското и американското посолство, а ние ще трябва да влизаме в обяснителен режим, защото няма да имаме контрол върху тези дружества“, заяви той.

Вицепремиерът и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев заяви в предаването "Говори сега“ по БНТ, че правителството остава твърдо ангажирано с реформата за оптимизиране на управлението на държавните предприятия, която предвижда намаляване на броя на членовете на съветите на директорите и нова методика за определяне на заплатите, включително въвеждане на таван на възнагражденията.

По неговите думи оттеглянето на първоначалните текстове в парламента не е отказ, а стъпка към изготвяне на по-прецизна и пазарно обоснована методика.

"Не сме се отказали от тази реформа, защото тя е наша реформа. Тя беше обявена лично от министър-председателя Румен Радев и ще бъде реализирана“, заяви Пулев.

Той подчерта, че реформата има за цел да повиши ефективността на управлението, да ограничи необосновано високите възнаграждения и да въведе ясни и прозрачни правила за всички държавни предприятия.

"Намаляваме броя на членовете на съветите на директорите от петима на трима. Няма борд в публичните предприятия, който да не може да се управлява от трима професионалисти вместо от пет. Това автоматично ще доведе до оптимизация на разходите и по-ефективно управление“, изтъкна вицепремиерът.

По думите му Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията изготвя и ще представи новата методика за определяне на възнагражденията, която ще въведе таван както за членовете на съветите на директорите, така и за изпълнителните директори.

Вицепремиерът припомни, че действащото законодателство още сега позволява на принципалите да коригират възнагражденията, но правителството избира да въведе единни правила, които да гарантират предвидимост, прозрачност и справедливост при управлението на публичните предприятия.

"Работим в условията на пазарна икономика, но трябва да има ясни правила. Именно затова създаваме единна методика, която ще гарантира баланс между привличането на добри професионалисти и защитата на обществения интерес“, подчерта Александър Пулев.

По темата за "Лукойл“ вицепремиерът изтъкна, че правителството е предприело конкретни действия за защита на националния интерес, енергийната сигурност и стабилността на пазара на горива.

"Категорично заявявам – по време на управлението на нашето правителство няма нито един лев или евро, който да е даден към санкционирани дружества“, заяви Пулев.

Той посочи, че кабинетът е наследил три сериозни проблема – арбитражния спор, законодателните промени, които впоследствие бяха отменени от Конституционния съд, както и замразените сметки, които са създали сериозни затруднения в дейността на рафинерията.

"Тридесет секунди агресия в Енергийната комисия могат да струват на България близо 3 милиарда лева под формата на арбитражни претенции. Това е цената на непрофесионалните решения“, коментира той.

Вицепремиерът подчерта, че решението на Конституционния съд е наложило спешни действия от страна на правителството, за да не бъде допуснат риск за управлението на стратегическата инфраструктура.

"Вече сме подготвили необходимите законодателни промени. Нашата цел е да гарантираме, че стратегическите обекти ще останат под ефективен държавен контрол и че няма да бъде поставена под риск енергийната сигурност на България.“

Пулев заяви още, че България продължава да работи в пълна координация със своите международни партньори и спазва всички международни санкции и поетите ангажименти.

По отношение на стратегическото партньорство с "Райнметал“ вицепремиерът заяви, че има ясна политическа воля за развитието на проекта.

Той съобщи, че извършената проверка е установила сериозни структурни дефицити в проекта, наследен от предишното управление.

"Започваме от бял лист. Липсват ключови елементи – няма учредителен договор, няма финансова обосновка, няма ясно разписани параметри на инвестицията“, каза той.

Пулев беше категоричен, че това не променя намерението на правителството да развива стратегическото партньорство с германската компания.

"Нашата задача е да структурираме проекта така, че във всеки етап да бъде защитен българският интерес“, обяви той и допълни, че целта е не просто изграждането на нови производствени мощности, а модернизация на българската отбранителна индустрия чрез технологичен трансфер и по-силното ѝ интегриране във веригите за доставки на Европа и НАТО.

"Ще използваме максимално съществуващия производствен капацитет на ВМЗ. Искаме проект, който е финансово обоснован, прозрачен и носи реална добавена стойност за българската икономика, държавата и българските граждани“, заяви вицепремиерът.

Източник: БНТ, "Фокус"