Вицепремиерът и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев заминава за Китай, където на 10 септември в Пекин ще се проведе 19-ата сесия на българо-китайската междуправителствена смесена комисия за икономическо сътрудничество.
В официалната делегация са включени близо 30 представители на българските институции. Сред тях са министърът на туризма Илин Димитров, заместник-министри от няколко ведомства, както и ръководители на агенции и държавни структури. Към тях ще се присъедини и бизнес делегация.

Основна тема на срещата ще бъде разширяването на икономическите отношения между България и Китай. Ще бъдат обсъдени възможности за сътрудничество в областта на инвестициите, търговията, иновациите и дигитализацията, транспорта, енергетиката, земеделието и храните, туризма, културата, околната среда и други сектори.

„След като миналата година Осемнадесетата сесия се проведе в София, сега продължаваме разговора в Пекин с конкретен фокус върху индустриалното сътрудничество, автомобилната индустрия, декарбонизация и зелени технологии“, коментира вицепремиерът Пулев.

Правителството ще продължи да работи приоритетно с евроатлантическите си партньори, но паралелно с това ще търси възможности за разширяване на икономическите отношения с държави от Близкия и Далечния изток.

По думите на Пулев България трябва да използва пълния потенциал от членството си в Европейския съюз и еврозоната и да диверсифицира икономическите си партньорства. Като част от тази политика страната активира смесените комисии и икономическия диалог с азиатски държави с цел привличане на нови инвестиции.

По време на визитата си в Китай Пулев ще постави акцент върху автомобилния сектор. България ще търси китайски инвестиции, технологии и производствени възможности, както и нови пазари за българските компании. Секторът допринася с над 10% за БВП на страната, включва повече от 380 компании и 38 развойни центъра и осигурява работа на около 85 000 души.

Пулев подчерта, че автомобилната индустрия е постигнала значителен напредък у нас, но е изправена пред сериозни глобални предизвикателства и трябва да се адаптира към променящата се среда.

Вицепремиерът ще участва и в откриването на Китайския международен панаир за инвестиции и търговия в Сямън, където ще присъства българска бизнес делегация. Очаква се България и Китай да подпишат меморандум за създаване на съвместна работна група за инвестиционно сътрудничество.

Предвижда се подписването и на меморандуми с три китайски компании за потенциално икономическо партньорство.

В рамките на посещението министърът на туризма Илин Димитров ще се срещне с китайския си колега Сун Йели. Основна тема ще бъде привличането на повече китайски туристи в България. Китай е най-големият изходящ туристически пазар в света, като за 2026 г. се очаква разходите на китайските туристи зад граница да достигнат близо 280 млрд. долара.

ВИЦЕПРЕМИЕРЪТ: В Китай основният ни фокус ще бъде автомобилният сектор

Заминавам за Пекин, където ще ръководя българската правителствена делегация за Деветнадесетата сесия на Българо-китайската междуправителствена смесена комисия за икономическо сътрудничество.

Това е регулярна комисия и важен инструмент за икономически диалог. След като миналата година Осемнадесетата сесия се проведе в София, сега продължаваме разговора в Пекин с конкретен фокус върху индустриалното сътрудничество, автомобилната индустрия, декарбонизация и зелени технологии.

Продължаваме да работим приоритетно с всички наши евроатлантически партньори. В същото време трябва да използваме пълния потенциал на България като пълноправен член на ЕС и еврозоната и да диверсифицираме икономическото сътрудничество с държави от Близкия и Далечния изток, когато това е в интерес на българските потребители и домакинства.

В Китай основният ни фокус ще бъде автомобилният сектор – един от структуроопределящите отрасли на българската икономика. Секторът в България има принос от над 10% към БВП, разполага с развита екосистема от над 380 компании и 38 R&D центъра и осигурява работа на близо 85 000 души.

Това е сектор, който постигна огромни успехи у нас, но днес е изправен пред сериозни предизвикателства.

Нашият автомобилен сектор е силно насочен към германския пазар, а германската автомобилна индустрия в момента изпитва сериозен спад. Виждаме съкращения, преструктуриране и изнасяне на развойни дейности от сектора като това на развойния център на "БОШ" у нас. Това са световни тенденции, симптом на по-голямо заболяване.

Трябва да помогнем на компаниите от сектора да не са в режим на оцеляване, а да растат.

В същото време Китай е безапелационен лидер в автомобилната индустрия и зелените технологии. Китайските автомобили вече са изключително конкурентоспособни и това се вижда и от мнението на потребителите – от Канада, през Англия, до Западна Европа.

Те предлагат много силен модел качество – цена, който променя глобалния автомобилен пазар.

Това е възможност и за България. Можем да привлечем инвестиции, технологии, производство, както и да създадем нови възможности за българските компании в автомобилната екосистема.

Ако секторът не се адаптира към променящата се глобална среда, той рискува да се превърне в следващата проблемна зона за българската икономика.

Няма да допуснем от повод за гордост автомобилният сектор в България да се превърне в сектор в режим на оцеляване.

Затова активираме смесените комисии и икономическия диалог с редица партньори в Азия като реален инструмент за диверсификация на партньорствата и за привличане на нови инвестиции.

Фокусът ни е и върху декарбонизацията, зелените технологии и трансформацията на регионите, защото бъдещето на индустрията изисква модерни производства, качествени индустриални зони и конкурентна инфраструктура.

Не заменяме едни партньори с други. Диверсифицираме възможностите пред българския бизнес.

Не ни е страх от политически критики. Имаме дълг към българската индустрия. Изпълняваме го.