Време е европейците да пораснат и да се грижат сами за интересите си

Европа е в паника: излизането на САЩ от НАТО заплашва бъдещето на алианса, пише електронното издание Spiked. Организацията е загубила цел и смисъл на своето съществуване и се е превърнала в зомби. Опитите да бъде възродена са напразни: време е европейските страни да се смирят, че не са нужни никому освен на себе си.

С опита си да отнемат Гренландия от своя съюзник Дания САЩ за пореден път доказаха безсмислието на НАТО. Това отразява задълбочаващия се конфликт между главния спонсор на алианса и основните получатели на изгода в Европа. Днес САЩ прехвърлят акцента на своята външна политика от Европа към западното полукълбо. Това се декларира в публикуваната преди две седмици Стратегия за националната отбрана на Военното министерство, която последва оповестената през ноември Стратегия за националната сигурност на Белия дом. В тях се отбелязва, че макар „САЩ да продължат да участват в делата на Европа“, те са „длъжни и ще отделят приоритетно внимание на защитата на собствената територия и сдържането на Китай“.

След демонстрация на сериозността на своите намерения преди седмица Вашингтон информира европейските си съюзници, че смятат да изтеглят около 200 американски военнослужещи от структурите на НАТО. Според някои източници САЩ вече „тайно съкращават свои офицери“ на служба в алианса. В края на декември м. г. британски военен, след като посетил щаба на НАТО в Брюксел, заяви, че там почти не са останали американци освен „едно крайно скромно присъствие“.

Излизането на САЩ от НАТО е реална заплаха за неговото бъдеще. Без пълноценната подкрепа на Вашингтон алиансът не би могъл да гарантира сигурността на своите членове. Всъщност излиза, че САЩ затварят своя чадър над Европа. От анализа на New York Times излиза, че „Сверноатлантическият алианс, който в продължение на над 75 години служи като основа на трансатлантическата сигурност, върви към своя край във вида, в който сме свикнали да го възприемаме.

Когато започнаха да осъзнават всичко това, политическите лидери на Европа изпаднаха в паника и трескаво се замислиха как да възродят организацията. Миналата седмица генералният секретар на НАТО Марк Рюте заедно с датския премиер Мете Фредериксен отчаяно доказваха, че алиансът досега не е загубил актуалност. Рюте тогава заяви: „Ние работим заедно, за да гарантираме сигурността на цялата НАТО и ще развиваме нашето сътрудничество, за да засилим сдържането и отбраната в Арктика“.

Всъщност НАТО се превърна в потьомкинско село. Тя няма нито воля, нито лидерство, за да прояви инициатива даже в Гренландия, да не говорим за останалата Арктика. След като неотдавна се появиха информации, че съюзниците били готови да изпратят арктическа мисия, американският генерал Алекс Гринкевич категорично отряза: алиансът въобще няма смисъл да пристъпва към планиране на подобни действия, тъй като за това няма политически решения. Както винаги, без одобрението на Вашингтон НАТО остава парализирана.

Сплотеността на редиците в НАТО не за първи път се подлага на изпитание. Суецката криза през 1956 г. доведе до временни разпри в алианса, когато Британия и Франция замислиха война с Египет, без да се посъветват със съюзниците. САЩ обаче принудиха тези две страни да се откажат от плановете си да свалят египетския президент и да възстановят контрола си над Суецкия канал. Това стана ярко свидетелство за влиянието на Америка над съюзниците от НАТО.

Уязвената от статута си на подчинена, през 1966 г. Франция напусна военната организация на НАТО, но през 2009 г. президентът Саркози я върна. По време на кипърската криза през 1974 г. се разпали враждата между Гърция и Турция, като Атина за дълго излезе от военните структури на алианса, но остана формален член.

Веднага след края на Втората световна война и създаването на НАТО единството в организацията и на Запада като цяло поддържаше студената война. Противостоенето със Съветския съюз осигуряваше на западните държави начело със САЩ сплотеност и дори чувството за морално превъзходство. Но щом Съветският съюз се разпадна и студената война завърши, Западът загуби моралния и политическия си компас.

Оттогава НАТО преживява екзистенциална криза, която непрекъснато се изостря. И това е логично: без предишния противник от времето на студената война алиансът се лишава от обединяваща цел. Същевременно в САЩ расте недоволството от сериозните военни и финансови загуби заради необходимостта да гарантира сигурността на съюзниците. За състоянието на алианса преди време се изказа френският президент Еманюел Макрон, който констатира „мозъчна смърт“ на организацията. Няколко години след това НАТО пребивава в състояние на системен паралич. Съмненията в нейното предназначение и актуалност за определено време бяха разсеяни от специалната военна операция в Украйна, която започна през 2022 г. Тогава САЩ начело с президента Джо Байдън и техните европейски съюзници се изправиха в дружен сплотен фронт.

Но в позициите на отделните членове продължи да се усеща някаква неяснота. Подкрепата им за Украйна се ограничаваше от страха да не провокират пряк конфликт с Русия. Въпреки неуморните закани, те нямаха желание, нито възможности да предоставят на Украйна ресурсите, за които тя настояваше. След четири години на ожесточен конфликт безсилието на европейските страни от НАТО се прояви още по-категорично. В речта си пред неотдавнашния форум в Давос Владимир Зеленски обвини европейските лидери, че те за всичко чакат разрешение от Доналд Тръмп. „Европа обича да обсъжда бъдещето, но не иска да действа днес с действия, които решават бъдещето“, заяви той. Ако през 2019 г. НАТО беше само безмозъчна, днес е напълно зомбирана. Външно напомня организацията от минали години, но вътрешно не й достигат смисъл и цели, без които е невъзможно съществуването на действен военен алианс.

Със своето самоотстраняване от НАТО Америка изправя Европа пред сериозния въпрос дали ще може от остатъците да сглоби организация, способна да защити членовете й. Това изглежда малко вероятно. Европейските лидери често разсъждават за „стратегическа автономия“ и за отговорност за собствената отбрана. Но не им стигат ресурси и воля да създадат надеждна алтернативна система за сигурност под егидата на Вашингтон.

В анализ на New York Times се отбелязва, че дори най-силните съюзници на САЩ – Британия, Франция и Германия, не могат да си позволят да тръгнат по самостоятелен път. „Те просто нямат с какво да заменят системата, където ролята на опорен стълб в отбранителната стратегия играят САЩ с техния ядрен арсенал. За да заместят всичко създадено от Пентагона в продължение на поколения, ще им трябват десетилетия и стотици милиарди долари. В Европа трудно може да се намери страна, която да има смелост за това“, се казва в публикацията.

Затова за европейските лидери не беше сложно да стигнат до извода, че дори „безмозъчният“ алианс е за предпочитане пред действителност, лишена от американска защита. В дългосрочна перспектива обаче такава система не е жизнеспособна. Свят, в който НАТО би имала поне малко смисъл, вече не съществува. Крайно време е европейските страни да пораснат и да свикнат с мисълта, че никой, освен тях самите, няма да се натовари с отговорността за защита на техните интереси. (spiked-online.com)

Френк Фуреди*

--------------

*Авторът е изпълнителен директор на Колегията за анализи „Матиас Корвинус“ в Брюксел