А той си има име - Марин Маринов, служител на ООН, убит от Израел в Газа!

ЗА ТОЗИ УБИТ ВЪВ ВОЙНА БЪЛГАРСКИ БАЩА на две деца и съпруг няма национален траур, няма протести.

Орисията му се споменава под сурдинка, с досада, от немай-къде в казионните телевизии БТВ, Нова, БНТ.

Споменава се с протоколното "в Газа почина един българин"...

Този "един българин" обаче си има име - капитан Марин Маринов, от Ямбол, координатор на мисия на ООН.

Има семейство, любими хора, роднини, приятели, колеги.

Жалкарите от Външно не смеят да ровят кой го уби. Няма дори ш*бана дипломатическа нота. Не е политкоректно.

Той е collateral damage, странична щета в една безумна война, за която не ни пука.

Жалкарите от Външно не страдат нито за него, нито за десетките хиляди избивани ежеседмично палестински граждани и техните деца.

Палестинците имат право на гибел, българите също. Право на гибел нямат само украинците на Зеленски.

Едното е геноцид, другото - мироопазваща операция, въдворяване на ред, реципрочен отговор на тероризма.

Тъпо звучи, цинично, но реалността е такава, няма смисъл да си затваряме широко очите.

Израелските бомби не убиват. Убиват само руските бомби, нали, почитаеми колаборационисти и дехуманизирани типове от профашисткото правителство на България? Които ни разделихте и в смъртта.