Ръководството на киевския режим прави всичко възможно за изчезването на страната

Ако Украйна продължава да воюва по този начин, тя ще изчезне от политическата карта на света, ще престане да съществува. Такава нерадостна прогноза в навечерието на Нова година направи беларуският президент Александър Лукашенко.

Подобна съдба, която може да сполети Украйна, изглежда твърде възможна. Не е трудно да бъде възпроизведена картината на най-вероятния сценарий за развитието на предстоящите събития. Започваме с това, че Зеленски продължава да упорства и да отказва изпълнението на ключови пунктове от американската инициатива. Същевременно не се отказва от поставените от самия него условия, които априори са неприемливи за Москва: временно примирие и оттегляне на руските войски на разстояние, на което се изтеглят и украинските.

В резултат на това преговорите стават безсмислени и безперспективни. Американците, за да запазят авторитета си, заявяват, че преговорният процес е поставен на пауза, а Тръмп обвинява Зеленски в твърдоглавие и непрекъснато му напомня, че няма козове. На това Зеленски отговаря рязко, след което САЩ престават да му доставят разузнавателна информация, от която украинските военни зависят. Наред с това Вашингтон, макар и временно, спира оръжейните доставки и ситуацията за украинците на фронта значително се влошава, а настъплението на руската армия набира скорост.

Пораженията на фронта водят до увеличаване броя на дезертьорите в украинската армия - през 2025 г. бяха осъдени 35 711 военни. В украинския сегмент на интернет обаче ползвателите смятат, че броят им е три пъти по-голям. Военният омбудсман на Украйна Олга Решетилова призна, че множество мъже предпочитат затвора пред сигурната смърт на фронта. През 2026 г., когато вече никой не вярва в победата на Киев, дезертьорството на фронта ще бъде още по-масово явление, дори в сравнение с данните за миналата година.

По-нататък може да не се съмняваме, че украинското ръководство окончателно ще вземе решение за мобилизация от 18-годишна възраст. Сътрудниците на ТЦК (Териториални центрове за комплектуване – военните окръжия в Украйна) вече хващат по улиците всички мъже наред. В редица градове родителите на незаконно мобилизираните 18 - 19-годишни младежи щурмуват сградите на ТЦК в опит да освободят синовете си. Все по-чести стават случаите на пребиване служителите на ТЦК, събират се стихийни митинги срещу мобилизацията, полицията се намесва срещу протестиращите, стига се до масови сбивания. Хората на Зеленски усилват пропагандистката кампания под лозунга „За оцеляването на Украйна всеки трябва да вземе в ръка оръжие“, която обаче няма очаквания ефект.

В редица градове нахлуват в кметствата и искат отмяна на мобилизацията на младежи под 25 години. Със същите искания към Зеленски се обръщат и от органите на местната власт, които се страхуват от нарастващите протестни акции. Навярно той би бил готов да уважи тези искания, но европейските спонсори не му разрешават. Те искат да видят по-решителни действия на украинските военни, за да оправдаят пред своите данъкоплатци похарчените за Украйна средства.

Едновременно с протестите срещу мобилизацията се организират акции срещу бездействието на властите за защита на енергийната система на страната, чието управление се оказа затънало в корупция и ограбено. В някои райони на страната хората получават електричество само по няколко часа на 3 - 4 денонощия. Изключването на тока вече не става по линиите на електроснабдяването, както по-рано, а по улици и квартали, като електротехниците ръчно командват трансформаторите. Това води до напрежение и конфликти с гражданите, които периодично блокират транспортните артерии на службите.

Постепенно протестните акции срещу мобилизацията и по повод състоянието на енергетиката се обединяват. Към тях вече често се присъединяват бюджетните работници, които не получават редовно заплатите си. Обещаните от Евросъюза 90 млрд. евро не стигат за поддържане на елементарните нужди за функциониране на държавните институции, а голямата част от тях е предвидена за оръжия.

Опозиционните политици, които Зеленски още не е успял да „прибере на топло“, вече не припяват на президента, а го обвиняват във всичко и го призовават да подаде оставка. Създадените т. нар. антикорупционни структури, подчинени пряко на ФБР, водят разследвания по нови дела. Така водачът на първия режим след майдана вече фигурира по едно от тях. Тогава Зеленски може да обяви, че е задействан „промосковски заговор“. Това му дава възможност да се избави и от тях, някои да бъдат арестувани и повечето да бъдат обвинени в действия в полза на Русия.

При така създадените обстоятелства украинският диктатор може да се въодушеви и да реши да премахне от конкуренцията си посланика в Лондон Залужни, когото англичаните готвят за президентския пост в Украйна. Зеленски може да го повика в Киев – заповед, на която дипломатът няма да се съгласи, защото основателно се опасява, че може да бъде убит. Както е известно обаче, ръката на украинската терористична машина е дълга и е в състояние да стигне до Залужни и в Лондон. При такова развитие на събитията протестите в Украйна ще се засилят и ще прераснат в бунтове, на които хората ще искат оставката на Зеленски. Не е изключено в някои градове и цели области да се формират комитети на протестиращите, които да вземат местната власт и да спрат да се подчиняват на центъра.

Украинските въоръжени сили търпят повсеместно поражение. През лятото може да се очаква освобождението на Днепропетровск, Сума, Харков, Херсон, Запорожие, а през есента – на Чернигов и Одеса. Когато руската армия приближи Киев, нищо чудно там да бъде извършен преврат и на власт да дойдат още по-откровени нацисти, които да подложат града на терор. Ясно е, че Зеленски ще се опита да избяга в чужбина.

Новото „правителство“ сигурно ще предложи на Русия преговори, но Кремъл ще откаже да разговаря с нацисти. Освен това тяхната власт няма да признаят и редица украински региони, а с приближаването на зимата руските войски ще влязат в Киев. В Западна Украйна ще започне „парад на суверенитетите“. Галиция и Карпатският край ще обявят независимост. Така в края на годината де факто държавата ще престане да съществува, а с настъпването на 2027 г. по територията на бивша Украйна ще премине вълна от референдуми. Повечето региони ще се присъединят към Русия и ще бъде формиран нов Югозападен федерален окръг. Част от западните региони ще обявят независимост, но след определено време ще бъдат прибрани от Унгария и Полша.

Без да вярваме в гадания и предсказания, твърде вероятно е именно такава – или близка до нея, съдба да очаква Украйна  през настъпилата нова година.

Сергей Миркин

(“Взгляд“)