Дебатът
Гледах снощния дебат. Нямам желание за обстоен коментар. Ще изкажа само личното си мнение.
При А. Гюров папката с наративите, стоеше широко отворена на масата пред него. Въпреки непрекъснатото повтаряне на двете фрази - „Ние водим етична кампания?!“ „Аз не съм го казал“, той не пропусна нито едно от доста нечистоплътните внушения срещу Йотова, с които бяхме облъчвани цял месец от застъпниците му. Дали някой вярва в това „Аз съм чист!“? Досущ като Пилат Понтийски.
В дебата Йотова показа, по най-категоричен начин, че е кандидатът, за който без колебание можем да гласуваме. Не беше безупречна, но беше себе си! Беше и жената. Умелият и обигран политик. Беше Президентът на Р. България, който заслужава нов мандат.
В тези избори, силно се откроиха и възрожденците Костадинов и Волгин. Само за месец, Костадинов израсна, смени реториката и показа зрялост на политик, който може да постави интересът на нацията над личното его. Костадинов, даде достатъчно ясна и категорична подкрепа за Йотова, призовавайки, своите съмишленици и съпартийци с „Нито глас за Гюров!“ Мислех, по-точно бях убедена, че това ще стане още при формирането на кабинета – Радев. Мястото на „Възраждане“ според мен, е във властта, защото в трудните времена, в които живеем, само „Обединението прави силата“, необходима за преодоляването им.
Тази сутрин отворих Фейсбик и в лицето ме плисна вълна от несдържана омраза. Не си спомням срещу други политици да се е изливала толкова помия и такава воня, както върху Йотова и многократно повече, върху Радев. За първи път се чувствам изплашена, а аз трудно се плаша. Костадинов и Волгин станаха жертва на добре организирана кампания срещу тях, но и двамата преодоляха обидата и осъзнавайки повторяемостта в историята, взеха своето решение за подкрепа. Вярвам, че в това ще ги последват и останалите....
Септември 1923г. – едно грешно решение, проява на партиен егоизъм... Жесток преврат, хиляди избити... Участие във ВСВ… Последствията... Разрухата на България...
Политици и управници често споменават Апостола и още по-често се фотографират до него. Мисля, че би било добре заедно с тях, да си припомним заветите му. Да ги осмислим и постъпим мъдро, защото днес не е време за партийни сметки, а на зрялост в решенията.
От писмото на Левски до Филип Тотю“
„ Приятелю и брате Филипе! Ние дейците сме си посветили живота за Отечеството, да работим за толкова милиона народ. Трябва да се мисли зряло, за да не изгубим и сега. Правило се е, захващало се е, трябва да вземаме опит, па и да се съветваме един други, да се слушаме и да избягваме даже и най-малката гордост… Всичко се случва, на всичко трябва да бъдем осторожни и умни…“ „И най-често трябва да се съветваме ние, дейците, като си посочваме един другиму грешките си. Защото всеки бърка, па не може сам да се съвземе. На драго сърце трябва да обичаме онзи, който ни покаже грешката, иначе той не е наш приятел“
Утре ще постъпя /надявам се/ „зряло и умно“ като дам гласа си за Йотова и Вълчев, поставяйки над всичко добруването на България и изстрадалия ни народ.…