В Китай се открива традиционният форум „Боао“ (още на стр. 4), който в медиите понякога е наричан „азиатският Давос“, което говори за неговото значение и авторитет. Но в това определение има и няколко много съществени разлики и нюанси.

Първо, този форум разглежда събитията през призмата на Азия, която все повече се превръща в главен център на глобалния живот – икономически, технологичен, финансов, но от там следва – и политически. Неслучайно от години се говори за „азиатски икономически тигри“, очевидно е, че икономиките на САЩ и част от страните на ЕС все повече приличат на… „стари уморени коне“. Китай и Азия все повече ще са „законодателят“ на световния многополюсен тренд и тук Китай е безспорният мотор на събитията и процесите, защото има ясна дългосрочна стратегия за бъдещето.

Второ, Пекин задава формулата на добросъседство в региона, за диалог между Китай, Индия, страните от АСЕАН и други. Диалог на равноправна основа и на базата на осъзнаването, че единството е сила! И ако в региона има и страни, които общуват с конфронтационна реторика или провокации, то това е за тяхна сметка и в ущърб на техните народи. Китай отдавна задава положителния модел за региона и света!

И трето. за разлика от швейцарския Давос и други подобни форуми на Запад, в които се усеща ролята на глобалния олигархичен капитал, на високомерието и на отдавна изгубили актуалност желания за „центричност“ – била тя американска, натовска или брюкселска, за назидателност или политически егоизъм, на търговски войни или протекционизъм, на подчиненост и хегемонизъм, на хаотични решения, то в „Боао“, а и на всяка друга платформа, създадена и движена от Китай, подчертана е подадената ръка за общност на споделена съдба.