Общото събрание на ООН гласува с огромно мнозинство за прекратяване на продължаващото от десетилетия американско икономическо ембарго срещу Куба. То отново прие резолюция, съдържаща призив към САЩ да отменят икономическите, търговските и финансовите санкции срещу Куба, които вече повече от 60 години нанасят тежки икономически, социални и хуманитарни поражения на Куба и кубинския народ.
За 34 път ООН прие такъв документ, който бе подкрепен от 130 страни. Против гласуваха 17 страни, включително САЩ, Аржентина, Израел, Колумбия, Украйна, Чехия, Литва, Еквадор. 25 страни, включително България, се въздържаха да гласуват. Миналата година България също се въздържа да подкрепи подобната резолюция, която традиционно подкрепяше в предишните години.


Дипломатически източници отбелязват, че промяната в позицията на някои европейски държави, които преди са гласували в подкрепа на резолюциите срещу американската блокада на Куба, се дължи на засиления дипломатически натиск от страна на Вашингтон.
Освен призива към отмяна на икономическите ограничения срещу Куба, приетата резолюция потвърждава принципите на невмешателство във вътрешните дела на други държави, както и свободата на международната навигация и търговия.
Проектът на документа под официалното заглавие "Необходимост от прекратяване на икономическото, търговското и финансовото ембарго, наложено от Съединените американски щати срещу Куба", се внася ежегодно от Хавана. Тази резолюция на Общото събрание на ООН, няма задължително юридическо изпълнение, но е морална подкрепа за Куба и косвено неодобрение на международната общност на неоснователната враждебна политика на Вашингтон към Куба и намеса във вътрешните работи на страната.
През 1961 година в отговор на национализацията на американска собственост в Куба САЩ скъсаха дипломатическите си връзки с нея, след което въведоха търговско-икономическо ембарго срещу Острова на свободата.
По-късно, през 2014 г. тогавашният президент на САЩ от Демократическата партия Барак Обама призна, че предшестващата американска политика спрямо Куба не работи и възприе политика за нормализиране на двустранните връзки и смекчаване на санкциите. Така дипломатическите отношения между Куба и САЩ бяха възстановени на 20 юли 2015 г.
Нормализирането на отношенията между двете страни обаче спря, след както през януари 2017 г. на власт в САЩ за пръв път дойде републиканецът Доналд Тръмп. Той не само спря този процес на двустранно разведряване, но и въведе редица нови санкции срещу страната, включително забрана на посещенията на американски туристи в Куба. Първите две години от втория мандат на Тръмп в Белия дом са белязани със засилване на политическия и икономическия натиск срещу Куба. Тръмп наложи на страната енергийно ембарго и дори я заплаши с военна с интервенция.


Тазгодишните дебати преди гласуването на резолюцията в ООН в подкрепа на Куба протекоха изключително напрегната атмосфера. Кубинският външен министър Бруно Родригес Париля в изказването си остро осъди блокадата на страната му. Той подчерта, че санкциите нанасят тежки икономически щети на Куба и усложняват сериозната енергийна криза на острова. Министърът настоя за премахване и на петролната блокада, наложена от САЩ през януари тази година.
Постоянният представител на САЩ в ООН Майк Уолц призова държавите, чиито представители участваха в дебатите, да отхвърлят резолюцията. Той неоснователно и провокативно обвини кубинското правителство в корупция, репресии срещу политически противници и лошо управление. Уолц изказа и абсурдното твърдение, че вътрешните проблеми на страната не се дължат на блокадата, а на действията на управлението на страната. Това доведе до бурна реакция на кубинската делегация. На фона на разменените словесни атаки заседанието на Общото събрание бе временно прекъснато от председателя на Общото събрание.

Докато Уолц говореше, кубинският външен министър Бруно Родригес Париля и други кубински дипломати се приближиха до трибуната и поискаха от американския постоянен представител да прекрати изказването си.
За напрежението между Хавана и Вашингтон още преди дебатите в ООН по резолюцията за прекратяване на американското ембарго срещу Куба допринесе и неотдавнашното провокативно обвинение на САЩ срещу бившия кубински лидер Раул Кастро, срещу когото в щата Флорида бе издадена заповед за арест с обвинението „в заговор за извършване на убийство от първа степен във връзка със свалянето на два граждански самолета през 1996 г.“