От пламъците до величието: Пътят на Болшой театър през вековете

Тази година се навършват 250 години от основаването на Държавния академичен Болшой театър (ГАБТ) на Русия. За рождена дата на ГАБТ и момент на основаване на неговата трупа се смята 28 март 1776 година. Представяме на вашето внимание материал за историята на Болшой театър, подготвен от ТАСС.

Историята

Болшой театър води своята история от частния театър на московския прокурор и меценат княз Пьотър Урусов, който на 28 март (17 март по стар стил) 1776 г. получава правителствена привилегия, подписана от императрицата Екатерина II, „за откриване и поддържане в Москва на постоянна трупа със задължението да построи театър, който да служи за украшение на града и в който да могат да се провеждат оперни, балетни и драматични спектакли, както и маскарадни балове“. Именно тази дата се смята за рожден ден на театъра и момент на основаването на неговата трупа. Към работата е привлечен театралният предприемач от английски произход Майкъл Медокс.

В началото спектаклите на новата трупа се играят в Знаменския оперен дом, намиращ се на територията на имението на граф Роман Воронцов (днес на адрес ул. „Знаменка“ № 12/2) в Москва. През 1780 г. обаче дървената сграда на театъра изгаря. През същата година княз Урусов се отказва от своя дял в начинанието, чийто единствен съдържател остава Медокс.

Петровският театър

На 10 януари 1781 г. (30 декември 1780 г.) на десния бряг на река Неглинка, на улица „Петровска“ (днес „Петровка“), се е състояло откриването на тухлената сграда на театъра на Медокс, построена по проект на архитекта Кристиан Розберг. Триетажната зрителна зала на новия театър, получил името „Петровски“, е побирала 1500 души. Първата постановка на неговата сцена е прологът „Странници“ на композитора Александър Аблесимов и пантомимният балет „Вълшебното училище“ на режисьора Леополд Парадиз по музика на Йозеф Старцер. През 1788 г. към театъра е пристроена маскарадна зала – „Ротунда“.

През 1789 г. Петровският театър преминава от частна в държавна собственост. По-късно обаче негови собственици и управители последователно стават Медокс и княз Михаил Волконски. През 1803 г. трупата се разделя на оперна и драматична. Въпреки това в продължение на повече от 20 години тя фактически представлява едно цяло: работи една дирекция, в спектаклите са заети едни и същи изпълнители и т. н. На 3 ноември (22 октомври) 1805 г. в резултат на пожар сградата, построена по проект на Розберг, е напълно унищожена.

След това трупата на театъра продължава да изнася представления на различни градски площадки, а от 1806 г. преминава под ведомството на санктпетербургската Дирекция на императорските театри. Към старата трупа на Петровския театър са зачислени нови актьори, а за спектаклите е наета къщата на Пашков (на ъгъла на улиците „Болшая Никитская“ и „Моховая“). През 1808 г. на Арбатския площад архитект Карло Роси (в руската историография често е наричан Карл Иванович Роси) построява нова дървена сграда за изявите на трупата, но и тя е унищожена при московския пожар през 1812 г.

През 1821 г. император Александър I одобрява проект за нова сграда на Петровския театър, изготвен от професора от Академията на изкуствата Андрей Михайлов. С реализацията на този проект (с някои изменения и използвайки основите на Петровския театър) се заема руският архитект Осип Бове. На 18 януари (6 януари по стар стил) 1825 г. Болшой Петровски (или Императорски московски) театър приема първите си зрители. В този ден се изпълнява написаният специално за случая пролог на Михаил Дмитриев „Тържеството на музите“ по музика на Александър Алябиев, Алексей Верстовски и Фридрих Шолц. Сградата в стил ампир е била втората по размер в Европа след миланската „Ла Скала“, а по цялост на пространственото изграждане и декорация на вътрешните помещения – една от най-красивите сгради в света. Залата е побирала над 2 хиляди души. Впоследствие на сцената на Болшой Петровски театър се представят оперни и музикални спектакли на Императорския московски театър, докато драматичните постановки са пренесени на отделна сцена в сградата на Петровския (днес Театрален) площад (настоящият Държавен академичен Малък театър на Русия).

Болшой театър и неговата съвременна сграда

На 23 март 1853 г. в театъра избухва поредният пожар, в резултат на който от постройката остават само опожарените каменни стени и колоните на предната фасада. Сградата е възстановена по проект на архитекта Алберт Кавос. При реконструкцията са запазени предишното разпределение и обем, но се променят пропорциите и се увеличава височината на сградата. Архитектурният декор е напълно преработен, подобрено е осветлението, разширени са оптичните и акустичните възможности. Оттогава акустиката на Болшой театър се смята за една из най-добрите в света. За пресъздаването на безвъзвратно изгубената в пожара алабастрова група на Аполон, украсявала театъра на Бове, е поканен руският архитект Пьотър Клодт. Новата скулптурна група е отлята от метална сплав и е покрита с червена мед. Размерът й се увеличава от 4 м на 6,5 м.

Реконструираната сграда, с изключение на малки вътрешни и външни преустройства, е запазена до наши дни. Театърът, получил името Императорски Болшой театър официално е открит на 1 септември (20 август по стар стил) 1856 г. с операта „Пуритани“ на италианския композитор Винченцо Белини. В този си статут той съществува чак до Февруарската революция през 1917 г.

След революцията

След Октомврийската революция първият спектакъл на Болшой театър е изнесен на 21 ноември (8 ноември по стар стил) 1917 г. – това е операта „Аида“ на италианския композитор Джузепе Верди. През 1919 г. на театъра е присвоено званието „академичен“. През първите години на съветската власт се оформя основният репертоар на театъра, включително първата постановка на „Лешникотрошачката“ от Пьотър Чайковски.

В периода 1924 – 1959 г. в помещението на бившата Опера на С. И. Зимин на улица „Болшая Дмитровка“ (днес Московски държавен академичен театър на оперетата) работи филиал на Болшой театър. По време на Великата отечествена война (1941 – 1945 г.) част от колектива на театъра е евакуирана в Куйбишев (днес Самара), а друга част изнася спектакли в сградата на филиала.

От 50-те години на миналия век Болшой театър редовно гастролира в чужбина.

От 1992 г. той носи името Държавен академичен Болшой театър на Русия. През 1993 г. на разположение на театъра преминават няколко съседни сгради. Сред тях е бившият хотел „Рус“ (1895 г., архитект Василий Загорски), който е преустроен в административно-помощен корпус на ГАБТ.

През XX век ремонтно-възстановителни дейности в театъра са провеждани през 1921 – 1923, 1926, 1941, 1958, 1975 и 2005 – 2011 г. Най-мащабна е последната реконструкция: техническото оборудване на историческата сграда е напълно обновено, а акустиката е възстановена. Стойността на работите по данни на Сметната палата на Руската федерация възлиза на 35 403 млн. рубли.

В историческата сграда на ГАБТ се намира и Бетовеновата зала (през 2012 г. й е върнато историческото име „Голямото императорско фоайе“). Тя е разположена под вестибюла на театъра и представлява многофункционално концертно пространство със специално механично оборудване.

Трупа на театъра и дирекция

В оперната трупа на театъра в различно време са пели Фьодор Шаляпин, Леонид Собинов, Антонина Нежданова, Сергей Лемешев, Галина Вишневская, Ирина Архипова, Тамара Синявская, Тамара Милашкина и други. Балетът на сцената на Болшой театър е свързан с имената на танцьорките Галина Уланова, Олга Лепешинская, Мая Плисецкая, Нина Ананиашвили и други, както и с хореографа Юрий Григорович. Диригентското изкуство на Болшой е представено от имената на Николай Голованов, Евгений Светланов, Арий Пазовски, Генадий Рождественски и др.

На 25 март 2022 г. президентът на Русия Владимир Путин предложи на диригента Валерий Гергиев да помисли за възстановяване на обща дирекция на Болшой и Мариинския театър по примера на Дирекцията на императорските театри. На 1 декември 2023 г. министър-председателят на Руската федерация (РФ) Михаил Мишустин подписа разпореждане за назначаването на народния артист на РФ и художествен ръководител на Мариинския театър Гергиев за генерален директор на Болшой театър за срок от пет години. През февруари 2026 г. Путин отбеляза, че обединяването на ръководството на московския Болшой и петербургския Мариински театър е имало за задача да задълбочи сътрудничеството и обмена между водещите изпълнителски сцени.