БГНЕС

Впечатляващо палеонтологично откритие бе направено по поречието на река Дунав. Сигнал за намерени кости от древни животни е подаден вчера от жител на град Оряхово, предаде кореспондентът на БГНЕС в региона.

Останките са забелязани първоначално от местен човек, който заедно с представители на властите е констатирал наличието на огромните кости. На място веднага са изпратени специалисти от екомузея, които категорично са разпознали, че находката представлява останки от мамут.

"Вчера един човек от Оряхово се обадил и заедно с кметицата всъщност казаха, че виждат може би кости на древни животни. Изпратихме специалист от Екомузея и разпознаха кости от мамути. Към момента са регистрирали долна челюст, два бивника, може би ребро. А утре сутрин ще организираме тяхното пренасяне. Ще се използва лодка. Като дойдат в музея, ще можем да ги покажем. След това трябва да се определи точно какъв вид е този мамут. Тук сега е река Дунав, но в предишни столетия и хилядолетия, когато е починал този мамут, тук е било блато. В този регион са познати четири вида хоботни бозайници и три вида мамути. Не знаем този какъв вид е", каза проф. Николай Ненов - директор на РИМ - Русе.

Първоначално костите ще могат да бъдат показани на обществеността, след което предстои задължителен и прецизен процес по тяхната консервация. Експертите предполагат, че намерените останки принадлежат на един-единствен индивид, а не на цяло стадо. 

Намирането на мамутски останки по крайбрежието на река Дунав не е изолиран феномен, а по-скоро открехната врата към далечното минало на региона. През епохата на плейстоцена (позната още като ледниковия период), територията на днешна Северна България и дунавската равнина са представлявали обширни степи и влажни зони. Този специфичен ландшафт е бил идеален хабитат за гигантски тревопасни животни.

Водните басейни като праисторическия Дунав са привличали тези огромни бозайници (включително южния и косматият мамут), които често са затъвали и са намирали смъртта си в заблатените участъци край реката. С течение на хилядолетията техните останки са били естествено консервирани, погребани под дебели слоеве седименти, глина и пясък.

Днес, благодарение на постоянната водна ерозия и характерното спадане на речното ниво през летните месеци, река Дунав периодично разкрива тези древни тайни, предоставяйки на учените безценен материал за изследване на изчезналото биоразнообразие.