Георги Георгиев

Кралят на ужаса Стивън Кинг измисли ланголиерите - същества, които изяждат миналото, а в България съвсем реално се появиха палангурите - хора, които гризат кокалите на миналото, за да се прехранват в настоящето, понякога буквално.
Винаги, когато настъпи сублимен исторически момент, у нас почват да вадят един голям арийски - да, същия - само и само да не каже някой, че имаме нещо общо с руснаците, но в Русия също си имат палангури.
Покайвам се, години наред гледах по една телевизия "Цената на победата", предаване на радиото "Ехото на Москва". Тамошните палангури само това и питаха - Каква е цената на победата? Като подвъпросът е: Струваше ли си?
Това не е просто подвеждащ въпрос, това е въпрос-подмяна. Той има скрит отговор и задаващият го иска да знае, че не си е струвало, за да облекчи съвестта си. Защото дори палангурът има съвест и там някъде в себе си знае, че е предател.
Когато започна войната с Украйна, която е и война за преразглеждане на резултатите от студената война (палангурщината е един такъв резултат), руските палангури избягаха, без да ги гонят. Поне повечето.
Сега стоят по границите й и питат: Е, струваше ли си?
Подозирам, че след време ще се върнат и пак ще направят предаване, което ще се нарича "Цената на победата".
Победата, онази Победа, е крайъгълен камък, ключов камък на в руското светоусещане след края на Втората световна война, затова и руският палангур блъска по него. За да разруши ключовия камък и да падне цялата конструкция.
Българският палангур прави същото с българското минало, но много държи да знаете, че няма нищо общо с руския палангур. Дори репетира пред арийското си огледало. Гледа се в него и вика: "Леле, колко съм бил рус и синеок, нищо общо нямам с тия унтерменши, хер капитан". На руски "хер" е онова, дето го описах по-горе, че го вадим голям.
Тия дни довърших "Неизживени спомени" на Кинг. Там един демон дава на хората това, което винаги са искали да притежават - в замяна на душите им. Накрая се оказва, че им е давал боклуци, а те на него - най-безценното.
На палангурите им се дава огледало, за да виждат света такъв, какъвто искат да бъде - свят на господари и унтерменши, в който те са слуги. Но той не такъв.
Имайте предвид, че когато палангурът говори за миналото, неговата цел не е да разобличи, а да отврати.
Поводът за всичко това е отминалото погребение на цар Самуил. Палагурщината не го пропусна. Тя повдигна два въпроса - за ДНК-то и разбира се, моля ви се - за Цената.
Струваше ли си? Струваше си, палангуре.
А за ДНК-то бъдете спокойни. Вие със Самуил общо ДНК нямате, нито с мен.