Със или без откритото й деклариране, целта на Вашингтон в Иран отдавна се възприема като смяна на режима, посочва в коментар CGTN за войната на САЩ и Израел срещу Иран. От санкции и дипломатическа изолация до военен натиск и тайни действия, политиката на САЩ спрямо Иран последователно е насочена към отслабване на политическата система на страната и насърчаване на нейната замяна.

Историята обаче многократно е показвала, че външните опити за прекрояване на политическия ред на друга нация рядко водят до резултатите, обещани от техните създатели.

Постиженията на САЩ в Ирак, Либия и Афганистан са ярко доказателство за провала на нейните „експерименти“ за смяна на режима. През 2003 г. САЩ нахлуха в Ирак под фалшивия претекст за премахване на оръжията за масово унищожение (ОМУ), свалиха правителството на Саддам Хюсеин и потопиха страната в години на сектантско насилие, политически хаос и икономически колапс. По подобен начин през 2011 г. САЩ и техните съюзници започнаха военни удари срещу Либия, свалиха Муамар Кадафи и оставиха страната раздробена от гражданска война. В Афганистан САЩ прекараха 20 години в опити да наложат демокрация от западен тип за да се оттеглят през 2021 г., оставяйки след себе си хуманитарна криза.

Тези трагедии доказват веднъж завинаги, че бомбардировките и чуждестранната намеса не носят демокрация, а смърт, разселване и човешко отчаяние. Както отбелязват експерти, американските усилия да трансплантират собствената си система върху други държави постоянно се обръщат срещу тях.

Вашингтон трябва да осъзнае един прост факт: правото на народа на една нация да избира свой собствен път не е субективен идеал – то е основен принцип, залегнал в Устава на ООН и международното право. Това право не е запазено за определени нации или култури; то е универсално. За иранците това означава да имат единствената власт да оформят бъдещето на страната си – независимо дали чрез избирателни процеси, социални реформи или опазване на културата. Иранците, както всички народи, разбират собствените си нужди, история и стремежи много по-добре от всеки политик във Вашингтон. Чуждестранните сили, включително САЩ, нямат морално или законно право да налагат предпочитанията си на иранския народ.

Вашингтон също трябва да признае, че светът не е универсална площадка за политическия му модел.

Политическата и социалната система на всяка нация се оформят от нейната уникална история, култура и ценности – фактори, които не могат да бъдат заличени или заменени от чуждестранна намеса. Това разнообразие не е недостатък; то е сила на международната общност.

Свят, съставен от близо 200 суверенни държави, не може да функционира, ако всяка страна се опитва да налага своите институционални предпочитания на другите. Взаимното уважение, диалогът и сътрудничеството са далеч по-конструктивни основи за международно ангажиране, отколкото натискът и конфронтацията. САЩ отдавна действат така, сякаш техният демократичен модел е единственият „легитимен“, отхвърляйки или подкопавайки системи, които се различават от техните собствени.