Евроатлантическите пропагандисти не спираха да ни облъчват с клишетата за "лошата" Русия и "добрата" Украйна, за "автократа Путин" и "защитника на демокрацията" Зеленски. В този обиден за нормалните хора разказ беше неизбежно "добрите" да победят "лошите". И затова всевъзможните официозни говорители вещаеха как, ей-сега, всеки момент, ако не днес, то утре, Русия ще бъде победена, унижена, разчленена.

Изобщо идеологията водеше фанатична битка с реалния живот. В крайна сметка, както при всички подобни битки, победи реалността, а не идеологията. Украйна беше грозно употребена за целите на антируските сили и още по-грозно изоставена. Да се държиш агресивно и войнствено спрямо някой, който е в пъти по-силен от теб, е глупаво. А още по-глупаво е да правиш това, без да имаш никакви основания и само защото искаш да си изградиш някаква идентичност на базата на русофобията. А най-ужасното е, че сега украинският народ страда заради безмозъчния слугинаж на собствените си управляващи. Защото Зеленски и компанията му от корумпета ще си живеят прекрасно през следващите години, а ще страдат обикновените украинци.

Само че всеки народ си заслужава управляващите. Това и за България важи.