Още когато излезе "Джобна енциклопедия на мистериите", споделих, че Милен Русков е най-добрият съвременен български писател. Всяка следваща негова книга само затвърждаваше това ми убеждение. При никой друг писател няма такава смесица от талант, познание, /само/ирония. На българското литературно поле Милен Руском няма равен. Той се съизмерва с най-големите в световната литература. Удоволствието от четенето на неговите книги е подобно с насладата, която изпитвах, когато четях някои от най-добрите романи на Умберто Еко.

Милен Русков обаче притежава и още едно качество, което много малко негови колеги имат. Той е независим. Сигурен съм, че без никакъв проблем можеше да се продаде на някоя от безбройните глобалистки фондации, да си прекарва времето в ходене по "творчески командировки" по света и да създава политически коректни текстове. Така правят повечето днешни български писатеи, включително и тези, които имат качества.

Ценя Милен Русков заради таланта и смелостта му. Толкова рядко се срещат тези две качества днес. А да ги видиш в един човек - това е once in a blue moon:)) /Пиша го на английски, защото Русков е и страхотен преводач/